Добре дошли в новия ми блог. За тези, с които не се познаваме – казвам се Розен Иванов. Приятелите ме наричат Рошо. Журналист по образование и диагноза. Повече за мен – от връзките горе или вдясно. Този първи пост тук е за друго.
Най-накрая предприех дълго отлагана стъпка. Мигрирах от Blogger в WordPress платформата. Надявам се, че това ще ми позволи да се фокусирам повече върху самото съдържание, отколкото върху неговото форматиране.
Лимонадената фабрика ще продължи да съществува на стария адрес и вероятно ще се обновява паралелно. Желанието ми обаче е в „Пълен конфиденс“ да събера повече качествени авторски публикации, които да са едновременно интересни и полезни. Някои любими текстове (по моя субективна преценка) ще бъдат копирани и тук – в архива, със задна дата.
Защо това име? Неуморно плаващите в българското медийно блато ще се сетят без съмнение. За всички късметлии, които не изпитват мазохистичен порив да гледат телевизия обаче, обяснявам:
Нарекох новия си блог „Пълен конфиденс“. Засега неофициално – негова кръстница е министърът на младежта и спорта в 42-то Народно събрание. Професор доктор на филологическите науки Мариана Георгиева вдъхновява със своя неподражаем стил на изразяване.
За пръв път в качеството й на министър той пролича най-ясно на 24. септември 2013 г. Записът по-долу е от пресконференция послучай 100 дни управление. Известно време той ще остане и вдясно, точно под заглавката на блога, за улеснение на новодошлите. После ще остане само в About.
[soundcloud url=“https://api.soundcloud.com/tracks/136847704″ params=“color=0066cc&auto_play=false&hide_related=false&show_artwork=true“ width=“100%“ height=“166″ iframe=“true“ /]
Подобен изказ, освен че е демонстрация на научен ценз, си е цяло национално богатство.
Дали обаче такова говорене е за спорта? Или пък, тъкмо, е „само за спорта“?
В по-широк смисъл – цитатът „Пълен конфиденс“ най-екзактно репрезентира устойчивия маниер в българското публично пространство да се води полемика с излишно комплицирана лексика, отвеждаща, пар екселанс, към тотален нонсенс… (простете сложнодумието, беше само илюстрация).
Иначе, за жалост, проф. дфн Георгиева е права. В страна, в която всеки сам си е вожд и сам индианец – конфиденсът наистина е пълен. Ама конфиденсът така, както тя го употребява. Не в смисъла на доверие към другия или вяра в общото светло бъдеще, примерно.
А като тайна. Като абсолютна мистерия.
Още по-образно – като „пълен Батак“ и „тъмна Индия“. ‘Ем вожд, ‘ем индианец. ‘Ем индиец, при това – тъмен.

Възнамерявам (но не обещавам) тук да споделям разни мисли
за дивите индианци, които сме превърнали в свои вождове. За вождовете, които загърбват грижата за племето си, щом веднъж се заблудят, че са се издигнали над него.
Освен това ще се постарая да пиша по-често за останалите си интереси. С надежда, че моите и вашите все някъде да се засекат. Новини с „обществен отзвук и значение“, генерирали достатъчно шум, за да им пригласям и аз. Лафове-гафове от медиите, от които просто засърбяват езикът и пръстите. Филмово заглавие, което впечатлява с нещо хубаво. Или пък такова, от чието облъчване отчаяно ще искам да опазя всяко друго живо същество на Планетата. Готина песен, която ме вдъхновява. Някоя група, която си струва слушането. Видео, което си струва гледането, защото ще ви научи на нещо, ще ви накара да се чувствате по-добре, ще ви замисли. Или просто ще ви усмихне. Кадър, който плаче да бъде коментиран. Джаджа, която искам да имам. Ново „явление“ или бъг в някоя социалка. Рецептата за мекици на баба ми. Колко точно ме ядоса гаджето последният път… И други истории, не задължително в този ред и не непременно всичките (:
Най-добрият начин да намерим пресечни точки в интересите си е вие да коментирате и да споделяте, за да водим диалог. Формата за коментари под всяка публикация позволява вход с различни акаунти, поне един от които вероятно имате. За мен ще е ценно и да спорим, и да се съгласяваме. Стига да е цивилизовано. Любителите на многото думи обичат и добрия тон. Питайте министър Георгиева, отделете си половин час за отговора, и опитайте да водите подробни записки (:
Остана тук да посоча връзка към новата Facebook страницата. Това ще стане, когато я направя (: Дотогава – можете да разгледате тази на Лимонадената фабрика. А ако я харесате, може даже и да я лайкнете. В нея ще продължавам да споделям.
Повечето изображения, които ще виждате тук, ще бъдат от Flickr. Ще посочвам автора, когато ми е известен. В случай, че източникът на снимка или видео не е посочен – правата принадлежат на този, който ги припознава и притежава. Те се ползват с илюстративен характер и аз, като автор не целя нарушаването на ничии права.
Уважавам чуждото творчество, защото искам да уважават и моето. Ако не е посочено друго – текстовете в „Пълен конфиденс“ са авторски и се подчиняват на Creative Commons условията за споделяне с позоваване без промяна.
Харесахте си мой текст и искате да го копирате? Би било добре първо да се свържете с мен. Дори да не го направите, посочете permalink към оригинала. 777 думи по-късно ви пожелавам Приятно четене…
p. s. Останете синове и дъщери на земя прекрасна и юнашко племе! Независимо кои са ни вождовете (:
! цитатът от проф. дфн Мариана Георгиева само вдъхнови името „Пълен конфиденс“, което възприех за събирателен образ на обърквацията. Към професор Георгиева следва да се отнасяме с цялото уважение, което академичното звание и висотата на министерския пост предполагат.
