Коя усмивка ще си сложиш днес? 
Избери онази за специални случаи.
С която ходим у майка ти в неделя.
Същата, която пробутваш,
когато се опитваш да скриеш,
че компанията те отегчава –
до смърт и даже след нея.

Официалните ти  усмивки са хиляди.
Семпли, издайнически, загадъчни.
Тесни и свити, или пък разчекнати
– широко, за преглед при зъболекар.

Държиш ги под чекмеджето с бижутата.
Заключени на сигурно и близко.

Всяка е добре отиграна.
Всяка е шедьовър
на актьорското изкуство.
Само че нито една от тях не струва,
защото вече е изхабена от носене.

Официалните усмивки
са като дрехите – носиш ги три пъти,
а после губят цвета си.
Само че не се перат. За тях няма омекотител.

Затова онези – Официалните,
фалшивите и отиграните
за пред хората,
в очите ми са груби и опърпани.
С тях другите те виждат в бална рокля,
а аз в бедняшки дрипи.
Молеща и питаща, и искаща.

Пет пари не давам за усмивката ти –
истинска е само когато си мислиш,
че вече не те гледам.
Истинска е когато си изненадана.

А истинската ме вълнува. Истински.