Онзи ден преборих проблемите с пътната обстановка в столицата и само след час пътуване пристигнах в Cinema City. След снежната виелица навън, топлината в мола ме накара да се чувствам като ескимос, достигнал иглуто си. Още повече, че бях почти толкова опакован. В същото време до спасителен подслон на „Стамболийски” се бяха добрали само… още няколко хиляди души. Половината от тях – за да гледат излезлия „Аватар”. Имах уговорка с приятелка, която по-рано се бе отдала на традиционната декемврийска шопинг терапия…
Коледното настроение, което няма как да не те обземе, щом под нестабилните ти стъпки захрупа мокър сняг, ни насочи към друга прожекция. Пък и с тази мания по синкавите аватари – премиерни билети без предварителна резервация сигурно е нямало дори за персонала.
Не така стояха нещата в съседната зала. В нея прожектираха предпремиерно новата класическа анимация на Disney – „Принцесата и жабокът”. В огромния салон, освен нас, имаше всичко на всичко четирима души. Единият от тях – служител. Чувството беше такова, сякаш сме на частна прожекция за ВИП критици. Разликата бе само в десетте лева. Личният ми опит обаче е доказал – колкото по-празна е залата, толкова повече си струва филмът.