Мисля си, че, като българи, трябва да подкрепяме нашето си изкуство. Без значение от формата – дали ще е музика, театър, кино… Затова наистина исках новият български филм „HDSP: Лов на дребни хищници” да ме впечатли. Или, ако не ме впечатли, поне да ми хареса като цяло. Уви! Признавам, дадох всичко от себе си и успях да оценя някои минути. Откъслечни части от сцени, конкретни черти на някой и друг персонаж…
Но това, което безвъзвратно изгубих след финалните надписи, бе чувството за цялост и завършена идея. Иначе идея все пак имаше.
Онази, предъвканата до задавяне – за осмислянето на прехода. За поколенческите различия и сблъсъци. В случая обаче – толкова натруфена и разтеглена, че и да не беше изтъркана, пак нямаше да ме заинтригува.