Запознайте се с Гру – най-злият злодей на всички времена! Е, всъщност… вторият по злодейство. Професионалното поприще на главния герой в „Аз, проклетникът” е да върши лошотии от всякакъв характер. Добрата новина е, че това му се отдава и се справя що-годе добре. Лошата обаче е, че на пътя му се изпречва нов колега – по-млад, по-амбициозен и по-алчен. И ето, че на Гру отново му се налага да се доказва. Не ви ли звучи много познато? Точно това харесах най-много в първия 3D проект на анимационното студио Illumination.
С добре претеглена доза хумор и на простичък език филмът всъщност разказва историята на застаряващ ерген, отхвърлен от света и изместен от следващото поколение. Такъв момент рано или късно настъпва в живота на всеки човек. А за да е картинката по-пълна – добавяме нещастното му детство и прекомерно високите родителски очаквания.
С такова минало, Гру продължава да се чувства недооценен и в настоящето. Затова започва да върши злодеяния, но отново не получава желаното одобрение. Майка му е опасна стара каратистка, а единственото, с което може да се похвали той е, че е откраднал реплика на Айфеловата кула. Животът му се вгорчава още повече, когато на сцената се появява нов играч. Младият нарцистичен Вектор забърква Гру в опасна игра, която почти му отнема всичко…