Ако се отбивате често тук сигурно знаете, че обичам киното. Въпреки това пиша само за филмите, които силно са ме впечатлили. Старая се да посоча както плюсовете, така и минусите им. Е, за новоизлезлият „Улични танци” няма да пиша много. Единственият минус, който му намерих, е че няма минуси за намиране. А когато изгубя способността си да критикувам, значи нещо не е както трябва. Затова накратко…
За този филм не е нужно да се казва много. Той просто трябва да бъде изгледан и изслушан. Поне веднъж. И, най-вече – трябва да бъде усетен.
Като човек, който всекидневно злоупотребява със словото, аз познавам важността на думите. Но също така знам, че понякога (само понякога) те са безсилни пред ритъма, мелодията и танца. Движението казва повече.