Категория: Watch this!

Скитнице, да си беше седяла в Космоса

Published on by Rosho

Знам, че много от вас се съмняват и ще искат да се уверят лично, но ви казвам, повярвайте ми! По-нелепа героиня от Бела Суон-Кълън СЪЩЕСТВУВА. Казва се Мелъни и двете са сестри по майчина линия. Така де, все са родени от не особено богатата фантазия на Стефани Майър, в чиито представи Скитница е фантастика.

Авторката явно е осъзнала какви колосални щети е нанесла на психиката на подрастващите по цял свят с финала на вампирската сага. Затова е опитала да се поправи, написвайки Скитницата. Ама уви! А само като си спомня колко харесах първия филм от ЗДРАЧ поредицата – направо ме хваща срам…

Почти пет години след публикуването на романа “The Host”, вече можем да гледаме и екранизацията му.

Историята накратко:

Планетата Земя е колонизирана от извънземни същества, наричащи себе си Души. Те нямат тела и затова, съвсем хуманно и цивилизовано, завладяват човешките. Ползват само обвивката на гостоприемника, а неговата собствена душа бива подчинена. За чуждоземците Земята е като поредната спирка от непрекъснатото им пътуване между световете. Идват с мир, носят лек за всички болести, възобновяват ресурсите на планетата и я опазват. Но, като всички колонизатори, в крайна сметка асимилират коренното население. Съжителството в тялото всъщност се оказва не взаимно изгодно, а форма на паразитизъм.

За да има туист и в тази история – единици по-опърничави не се подчиняват, укриват се и остават хора. Основната идея на историята уж е да покаже, че има надежда. Че ако Съпротивата оцелее, може и да си върне света.

Главната героиня Мелъни (Сирша Ронан) и фамилията й са сред тези, които все още не са подчинени. В опит да защити малкото си братче Мелъни е заловена, а задачата на Душата, която имплантират в тялото й, е да разбере къде се крият останалите. Този гостоприемник обаче се проявява като много по-силен – човешката му същност отказва да бъде заглушена от женското извънземно, чието име е Скитница.

В резултат – имаме за основа един шизофреничен литературен образ, който принуждава г-ца Ронанпочти през цялото време да изглежда… не особено адекватно на екран. Пак подчертавам обаче, че дори добрите актьори изглеждат зле, когато са принудени да изиграят нещо толкова… бозаво.

>> прочети целия текст

G.I.Joe: Ответен удар: Точно каквото очаквахме

Published on by Rosho

Още ексклузивните кадри, представени на журналисти преди време, показаха, че ще има какво да се види в G.I.Joe: Ответен удар.

Продължението на историята за специалния войскови отряд на Съединените щати излиза на екран 4 години след началото.

Идва в България едновременно със световната си премиера. Този път е в подобаващо 3D и обещава да понапълни касите през идния и следващите няколко кино уикенда.

Филмът не е нито повече, нито по-малко от това, което очаквахме от него. Поредният зрелищен екшън с комични елементи, чиято изпълнена функция е да изпразни главата ви от проблемите и да прикове вниманието ви с хубави картинки за 2 часа…

Спасяването на света, ако се наложи на практика, вероятно ще е доста проблематично и няма да е никак забавно. Само че на кино изглежда леко смешно. Бандата злодеи, които искат да го завладеят, извършва подмяна в Белия дом толкова лесно, сякаш участва в шоу за двойници. Както всеки режим – после разчита на отвличания, убийства, терор и груба принуда.

Футуристичните нанотехнологии превръщат злодея Зартан в двойник на американския президент. Той е оставен жив само защото е нужен за активиране на ядрените бойни глави на САЩ. Както и за да бъде накрая спасен от възкръсналите национални герои.

>> прочети целия текст

Пет години по-късно – “Така е на 40”

Published on by Rosho

ревюто е за filmche.net
OФИЦИАЛЕН ТРЕЙЛЪР

Продължението на „Позабременяла“ е лента от типа „за всеки по нещо“. Тя разказва как продължава историята на Пийт и Деби, вече помъдрели и с две деца. По-младите вероятно ще видят във филма една наистина добра комедия.

Хуморът е поднесен на неравномерни порции, а след някои сцени може да потърсите инхалатор.

Зрителите, доближаващи и попреминали четиридесетте обаче ще припознаят историята не само в забавния й аспект. За част от хората тя ще е като дежа вю.

Натрапчиво напомняне за това, че географската ширина, материалният статус и визията са различните подробности в иначе еднаквия сюжет на живота.

Работа, секс, брак, деца и кредити, подредени както се случи…

>> прочети целия текст

Момчето с хартията

Published on by Rosho

Кратък анимационен филм в черно и бяло. Разказва историята на самотен млад мъж в Ню Йорк, чиято съдба претърпава неочакван обрат, след като една сутрин среща случайно красива дама на спирката.

Paperman

Убеден, че момичето на мечтите му е изчезнало завинаги, той получава втори шанс, когато я вижда отново през прозорец на небостъргача срещу офиса си.

Разполага само със сърцето си, въображение и куп хартия, за да привлече вниманието й. Но опитите му не могат да се мерят с това, което му е подготвила съдбата…

Създателите, малък екип в студиата на Дисни, представят изцяло нова технология, която перфектно комбинира компютърна и ръчно рисувана анимация. Това е първият проект на режисьора Джон Карс. Анимационното изкуство поема нова посока с номинирания за Оскар кратък филм “Paperman”.

Останалите претенденти за Оскар в категорията
късометражна анимация…

„Хензел и Гретел”: Отмъщението никога не е било толкова смешно

Published on by Rosho

Миналата седмица по това време дадох шанс на ужаса „Мама“, който вече е фаворит в бокс-офиса. След края на прожекцията можех да се обзаложа, че едва ли някога ще гледам по-смешен ужас. Обаче вчера видях „Хензел и Гретел – ловци на вещици“ в IMAX 3D и размислих. Смях се неприлично много на филм, в който прехвърчащата кръв и карантия е поне сто кила повече от общия праг на търпимост.

Жанрово заглавието попада в категориите фентъзи, приключенски, екшън и ужас. Почти се съгласих, макар че личното ми описание е далеч по-лаконично и изчерпателно – кървава комедия на абсурда.

По-трудно ми е да определя целевата аудитория. Сцените са твърде натуралистични за деца и твърде нелепи за възрастни. Излиза, че би им се радвал само ако бягаш от два часа математика и трябва да убиеш 88 минути. За това – става.

На върха на пръстите ми е да издам няколкото интересни хрумки в историята. Няма да го направя, единствено защото те ще ти станат ясни до половин час след началото. Чак тогава, но само при положение, че влезеш по-късно. Всички изненади във филма лъсват непростимо бързо и към средата ти остава само да следиш дали си прав.

>> прочети целия текст