Ако симулацията на оргазми е спасила от разпад милиони връзки на тази земя, то симулираното търсене не е позволило на поне още толкова изобщо да се случат.
Да си представим, че спешно ти трябва нещо, което обаче не успяваш да намериш…
Ключовете, например. Всеки е издирвал ключове. Трябват ти, за да тръгнеш. Осъзнаваш, че си изгубил доста време в търсенето им, но няма как да излезеш без тях. Вече си проверил навсякъде, където се сещаш. Всички джобове са пребъркани, всички шкафове разтворени, всички чекмеджета — обърнати. Няма и няма.
Повече от ясно е, че са някъде другаде. Някъде, където все още не ти е дошло на ум да търсиш.
Ти обаче наистина бързаш. И колкото повече закъсняваш, толкова по-силно те обзема паника. Свел си търсенето само до пет места, които проверяваш вече за десети път. Отново местиш хладилника, пак преджобваш всички якета, дънки и панталони. Изтръскваш дори обувките. Всичките си пет чифта и
тайничко благодариш на хромозомите си, че не са те подредили да си жена с мания за чепици.
Докато разравяш пясъчника й, за да се увериш, че ключовете не са паднали там, котката те гледа с почти човешко объркване. И ако имаше шанс някога животното да проговори — щеше да е точно сега, за да ти каже да се прегледаш.
Достигайки фазата на пълното отчаяние, вече закъснял за важна среща и изживял абсурда да търсиш логика в губенето, звъниш за помощ на ключар. Уговорката все пак е неотложна и решаваш, че ще помолиш съседката отляво да остане у вас и да го изчака. Леля Веска е пенсионерка, плете хубави шалове и още се опитва да те сватоса с внучката си. Макар че вие отдавна не сте седми клас, а единственото общо между вас е, че миналото лято сваляхте една и съща мацка.
Рязко отваряш вратата и тъкмо да направиш крачка навън — чуваш онова характерно дрънчене, което чакаш от един час.
