Балонът винаги се пука. Винаги. Ако е пълен с илюзии се пука по-омацващо от артериално разкъсване. Болката пак е там, но от раната не се лее кръв, а надежда. И колкото повече от тази надежда изтича, толкова по-малки са шансовете за оцеляване.
И тогава изчезват цветовете. Всички цветове изчезват. Остава само сиво. Светът се отдръпва от теб с грохот, като при разделянето на тектонските плочи. Както погача се разчупва на части. А ти си сякаш паричката по средата.
Разликата между теб и паричката е, че в онзи момент не се чувстваш никак ценен. Напротив даже. Чувстваш се неоценен. Причината изглежда е, че самият ти не си стойностен. Нямаш стойност. Нито достойнства. Нито достойнство…