Извинете за дългия текст. Той е много личен. Прощавайте и че е драматичен. Става дума за мястото, където искам да казвам, че съм завършил, без от това да ме е срам. Мястото, където учат хора, които знаят, че известността не е цел за постигане, а е следствие от други постижения. Мястото, където работят хора, които учат поколения да мислят. Защото мисленето е умение, на което не всеки е бил научен. Последното казвам напълно сериозно, буквално и без капка сарказъм.
Mиналата седмица и аз попаднах на клипа с Башар Рахал, в който актьорът обявява национален кастинг за адреналинки, за да си бере асистентки студентки. През първия час след това намирах коментарите към него за леко пресилени.
[тук трябваше да има връзка към видеото. То обаче мистериозно изчезна, без да даде обяснение никому дали си тръгва от срам или от обида – бел. авт.].
Все пак, като оставим настрана клипа, който [беш]е деветдесетарски и не студенстски, а направо прогимназиален опит за провокация – кампанията има публикуван документ, в който обяснява съществуването си (макар и изхабено патетично), в ярък контраст с посланието на видеото. Даже са го нарекли МАНИФЕСТ. Думичка, която по принцип липсва от съкратеното издание на разговорник ширпотреба.
Дотук си казвам: та какво толкова? Това сигурно е поредният проект, за който са спечелени едни пари, дето трябва да се изхарчат. Ново гръмко риалити, тръгнало да прави продуцента си богат на гърба на следващите малотрайни Известни. Зле дозиран и поизветрял сарказъм, казвам си, но нищо, което толкова да заслужи внимание, че чак пък и да му се ядосаш. Игнорирам дори сексизма, да ми простят дамите. Не защото го одобрявам, а защото смятам, че е толкова евтин и жалък, че дори не заслужава да го напсуваш.
Още, мисля си: кой пък ще вземе актьор за шеф на студентска телевизия, която не е на НАТФИЗ? Не може току-така! Просто не виждам логиката! Даже за час успявам в главата си да развия детайлна теория на конспирацията. Сещам се, че до края на годината Партията открива собствена телевизия. И бързо подреждам твърде възможен сценарий. Щото, казвам си, не може да е толкова просто, колкото изглежда.
В сценария Онзи-който-три-папи-са-го-целували-по-главата и неговите контра-организатори този път са подходили проактивно. Наели са подставено лице (или задник), създали са нова, уж студентска телевизия, и сега си подбират не журналисти, а говорители, които да повтарят дословно спуснати сводки, за да станат известни. Уж невинно проектче, което да се окаже бухалка в последствие. Манталитетът на хората, които биха режисирали такава „нова“ медия не е много по-различен от нивото на театрото от видеото, което само се свали. Да не казвам даже, че е същият…
ОБАЧЕ! После информацията, че актьорът Башар Рахал всъщност е директор на УНИВЕРСИТЕТСКАТА телевизия Алма Матер ме застигна като скоростен влак котка-самоубийца. И ме размаза по същия начин. Защо едното да е проблем, а другото да не е?
>> прочети целия текст
Говоря си с майка ми. Разказвам й за новата сила на протестната вълна, довела до грозни сблъсъци. Казва ми да се пазя. Обяснявам, че не от протестиращите трябва да се пазиш вечер в София. Най-малко от протестиращите трябва да се пазиш.