Годината, в която стана посредствен

Извинете за дългия текст. Той е много личен. Прощавайте и че е драматичен. Става дума за мястото, където искам да казвам, че съм завършил, без от това да ме е срам. Мястото, където учат хора, които знаят, че известността не е цел за постигане, а е следствие от други постижения. Мястото, където работят хора, които учат поколения да мислят. Защото мисленето е умение, на което не всеки е бил научен. Последното казвам напълно сериозно, буквално и без капка сарказъм.

Mиналата седмица и аз попаднах на клипа с Башар Рахал, в който актьорът обявява национален кастинг за адреналинки, за да си бере асистентки студентки. През първия час след това намирах коментарите към него за леко пресилени. 

[тук трябваше да има връзка към видеото. То обаче мистериозно изчезна, без да даде обяснение никому дали си тръгва от срам или от обида – бел. авт.]

Все пак, като оставим настрана клипа, който [беш]е деветдесетарски и не студенстски, а направо прогимназиален опит за провокация – кампанията има публикуван документ, в който обяснява съществуването си (макар и изхабено патетично), в ярък контраст с посланието на видеото. Даже са го нарекли МАНИФЕСТ. Думичка, която по принцип липсва от съкратеното издание на разговорник ширпотреба.

Дотук си казвам: та какво толкова? Това сигурно е поредният проект, за който са спечелени едни пари, дето трябва да се изхарчат. Ново гръмко риалити, тръгнало да прави продуцента си богат на гърба на следващите малотрайни Известни. Зле дозиран и поизветрял сарказъм, казвам си, но нищо, което толкова да заслужи внимание, че чак пък и да му се ядосаш. Игнорирам дори сексизма, да ми простят дамите. Не защото го одобрявам, а защото смятам, че е толкова евтин и жалък, че дори не заслужава да го напсуваш.

Още, мисля си: кой пък ще вземе актьор за шеф на студентска телевизия, която не е на НАТФИЗ? Не може току-така! Просто не виждам логиката! Даже за час успявам в главата си да развия детайлна теория на конспирацията. Сещам се, че до края на годината Партията открива собствена телевизия. И бързо подреждам твърде възможен сценарий. Щото, казвам си, не може да е толкова просто, колкото изглежда.

В сценария Онзи-който-три-папи-са-го-целували-по-главата и неговите контра-организатори този път са подходили проактивно. Наели са подставено лице (или задник), създали са нова, уж студентска телевизия, и сега си подбират не журналисти, а говорители, които да повтарят дословно спуснати сводки, за да станат известни. Уж невинно проектче, което да се окаже бухалка в последствие. Манталитетът на хората, които биха режисирали такава „нова“ медия не е много по-различен от нивото на театрото от видеото, което само се свали. Да не казвам даже, че е същият…

ОБАЧЕ! После информацията, че актьорът Башар Рахал всъщност е директор на УНИВЕРСИТЕТСКАТА телевизия Алма Матер ме застигна като скоростен влак котка-самоубийца. И ме размаза по същия начин. Защо едното да е проблем, а другото да не е?

В романтичните ми представи Университетът не е класическо търговско дружество. Университетът не е просто пазар за дипломи и рентиер на застроени площи и други материални активи. 

Особено Софийският университет.

Да се рекламира с псевдопровокативен, а всъщност обидно елементарен клип е гарантирано право на лош вкус на всяка търговска медия. Без значение дали е нарекла себе си Студентска, Свободна, Патриотична или някаква друга. Още повече, че щом пише манифести, може и да не е толкова плоска сама по себе си, а да са такива само рекламите й.

Право на всяка търговска медия. Но отново в романтичните ми престави, (в които, признавам, почти сигурно е проблемът), както Университетът, така и подопечните му медии не следва да са класически търговски дружества. Не че не е законно, напротив. Но просто не е редно. Университетските медии следва да са работеща, силна, публична, независима и ясно звучаща трибуна за практическа работа на студентите.

Вместо това едната университетска медия в момента бере бъдещи секретарки, с които не е ясно какво ще прави, освен че ги ползва за разнос на кафе. Другата през по-голямата част от ефирното си време излъчва класическа музика в удобно заглушителната симбиоза, наречена Радио Алма Матер Класик ФМ [сайт има само Classic FM]. Третата съществува онлайн, но няма пари да ви се похвали с това, тъй като оцеляването й се случва извънбюджетно. Въпреки, а не с подкрепата на декана.

Университетът е твърде височайш, за да реагира на отзвука от която и да е статия, клип или експлозия.

Неговият факултет по журналистика, институцията, която в една нормална среда би трябвало да е синоним на най-висок професионален стандарт, от години поглежда в пода, когато се повдигнат и други въпроси.

Например защо университетското радио не е студентско радио? Защо изобщо се налага да има две радиа? (това не е синод, все пак!) И защо на практика в момента няма нито едно истинско?

[да ме прощават правещите студентското Радио Реакция, но в „истинско“ влагам смисъла на обществено, ефирно, финансирано (!) и не алтернативно. С цялото ми уважение към труда и борбата на тези неуморни хора с „авторитетите“].

Освен телевизията, самостоятелно звено към Университета, а не към Факултета, е и радиото с дългото име. С настоятелното напомняне, забележете, че противно на някои нагласи – това, че едно радио и една телевизия са университетски далеч не значело, че трябва да са и студентски.

Въпросът, на който отдавна не намирам отговор е доста по-съществен от една безвкусна реклама, която се обиди на обидените и се самосвали. По-съществен и от административната принадлежност по звена.

Защо, как и кога така се случи, че се наложи УНИВЕРСИТЕТСКОТО и СТУДЕНТСКОТО да са две различни неща?

Вярвам не такива са били идеите, надеждите и мечтите на създалите и университетското радио и студентската (май последно по дефиниция?) телевизия. Вярвам, че тогава дори не е станало дума дали университетското радио ще бъде и студентско, и учебно радио. Защото на никой изобщо не му е хрумвало, че може да не бъде.

Но ударът с телевизията със сигурност боли повече. Защото по подразбиране от радио се вълнуват далеч по-малко хора. И това се доказваше всяка година, в която студентите трябваше да избират своето профилиране между Радио, Телевизия и Печат.

[сега преподаватели разказват, че ситуацията е по-различна. Десетина години след построяването им вече са оборудвани радио студиа. Вече не се налага упражненията на бъдещите радио журналисти да протичат в нещо, прилично на твърде висок килер за метли. Сигурно затова желаещите са се увеличили…]

Обобщено дотук:

Факултетът по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) в най-старото висше учебно заведение в държавата България:

  • няма официален сайт в интернет;
  • няма официални профили в социалните мрежи;
  • няма учебна онлайн медия;
  • няма ефирно учебно радио на бюджетна издръжка;
  • няма и учебна телевизия. Има само студентска, която обявява национален кастинг за кандидат-известни.

Вместо това се превръща във Факултет по масово разграничаване и разкол. Да не вземе случайно някой да го свърже с нещо, пряко или косвено, фактически или морално, та после да се налага да се оправдава. А в случая сестра има, дори тя да не е законна. И част от нечистотиите, които говорят за нея, са верни.

Деканският съвет на ФЖМК реагира единствено като напомни в любителска фейсбук група (не страница), че

„ТВ Алма Матер е напълно самостоятелно звено в административната структура на СУ „Св. Климент Охридски“.

Факт, който е напълно верен, но не оправдава липсата на позиция. Все пак телевизията, която в момента е като отритнатото отроче на Факултета, все още се помещава на негова територия. И, тъй като все пак не е посолство на чужда държава, е съвсем естествено да се възприема като част от него. Все едно да си основеш република в хола и след това да не влизаш в стаята, щото тя вече не е твоя. А когато някой цели фасадата ти с лай екскременти ти да твърдиш, че тия кюфтета, дето иначе не са и вкусни, на това отгоре не са и твои. 

Интересно, по думи на бившия директор на телевизия Алма Матер Светлана Божилова – председател на новия програмен съвет на телевизията със заповед на ректора на университета е… деканът на факултета. Деканът на същият факултет, който иначе си няма телевизия. Тъй като тя е отделно звено, собственост и отговорност директно на университета, а не на някой негов факултет. Без значение къде се помещава.

Объркахте се, нали? Звучи досущ като бракоразводна драма, от която потърпевши са децата. И всъщност е точно това, защото и тук става дума за издръжка.

Вероятно и за това ще трябва да обвиним демокрацията. Тая мръсница, която с появата си е накарала бедните български университети да наблегнат на печалбарството на всяка цена.

Съществуват слухове, според които изборът на актьора Башар Рахал за директор на студентската телевизия е бил… личен приоритет на ректора на университета Анастас Герджиков. И, като се замислиш, може и да е вярно. Понеже първият беше лице на една лотария, която обещаваше бързи печалби, може би за втория назначението е като реализирана молитва за паричен дъжд.

Иначе, след манифеста, ми е любопитно да се запозная и с програмната схема на бъдещата телевизия, и с организационната й структура. Защото, като студентска (и университетска, обърках се?) тя все още е обществена, а не частна. Не е частната телевизия на Рахал, а е телевизията на нечастния университет. Където Рахал и всеки друг са само директори, а не еднолични собственици.

Любопитно ми е да се запозная, но поне засега няма. Тъй като нито програмата, нито структурата са публично откриваеми. Университетът мълчи, факултетът се разграничава. Само клипът се обиди и се покри, но кастингът продължава. При това в цялата страна.

Нищо че разграниченият факултет сам годишно бълва кадри, колкото за една голяма телевизия и десет форматни радиа. Обаче нали телевизията не е негова, а само за малко се е отбила на кафе със сметанка, та няма как кастингът да не е по градове. А пък какво вещае един (ре)старт, започващ с автоцензура – над този въпрос ще оставя да помълчим.


ДОПЪЛНЕНА: Закъсняло, но все пак Становище от заседание на Управителния и Програмния съвет на Телевизия „Алма матер“, публикувано на 12.11.2018 4:18 pm