Започваш различни проекти почти всяка седмица и винаги ти трябват нови, свежи и авторски идеи. Или работата ти е механична, съвкупност от няколко непрекъснато повтарящи се действия. И в двата иначе така различни сценария има един общ и адски досаден проблем. Как, по дяволите, да се концентрираш?

Повечето офиси днес са от отворен тип. Цялото “хале” е пълно с бюра, личното пространство често е четвърт квадрат, а случайните побутвания на столове приличат повече на блъскане с колички. В сградата отсреща правят ремонт още от интервюто ти за работа. И вече 3 години никоя дограма не успява да го заглуши.

Пък и още е топло. Колежките искат “да влиза въздух”. Макар и всеки повей да е като от Сахара – въздух е. Нищо че почти трепти от нажежаване. Някои обичат да си говорят. Други са доста шумни само с присъствието си, без да обелят и дума. Шарена сбирщина от хора, нрави и претенции, в която има от почти всичко по малко. Единственото, от което няма никак, е мир.

Сред подобен декор фокусирането може да се окаже съвсем като фокусничеството. На едни им се получава. При други, вместо заекът да излезе от шапката бял, невинен и гушкав, обикновено се изтърсва прегорял и димящ. И включва противопожарните пръскачки. 

Има хора, които успяват да преборят разсейването като се “затапят” със слушалки и усилят музиката. Впрочем всеки път, когато сис-админите посегнат на достъпа до YouTube, в офиса настават работнически стачки. Последно едва предотвратихме мини гражданска война. Работодатели, каквото и да става, не ограничавайте този ресурс и дръжте кафе автоматите в изправност. В името на психическото и дори физическото здраве на вашите служители.

Аз обаче осъзнах, че не съм толкова продуктивен, когато пусна случаен плейлист. Особено ако е с вокали. Започвам да слушам текста, сякаш за да проверя дали изпълнителят си го знае. Ако парчето е ново за мен, сякаш се опитвам да го запомня. Включвам се на припевите. А понеже не мога да го направя на глас – изглежда още по-голяма част от скромния ми мозъчен капацитет отива на плажно парти. Опитах да слушам джаз и чил сетове. По-добре е всичко, в което никой не пее.

И все пак, тъй като работата ми е свързана с непрекъснато ровене в интернет, реших да потърся и алтернативи. Чувствам се по-добър човек, когато държа КПД-то си над изискуемия минимум. Ей тъй, за себе си.

Тогава открих (малко късно, признавам), че не съм единственият тъпанар, който се е чудил с какво да осигури малко комфорт на онези трите изстрадали сиви клетки, ветерани, но все още служещи, които обитават про боно горния етаж.

Проучване на Journal of Consumer Research от 2012 година е установило, че средните нива на фонов шум наоколо подобряват креативността. Повече за изследването и още по темата: тук. Ако звуците обаче са дандания от къртене, пробиване, стъргане и Шушана – скоростта за обработка на информацията значително се забавя.

Затова купища добри хора са се погрижили да създадат неизвестен брой ambient генератори (на български “създатели на атмосфера” 😀 ). За онези от вас, които досега не са се интересували – това са плеъри за предварително дефинирани звуци, които пресъздават обстановката на дадено място. Така помагат слушащият да се “пренесе” някъде, където той самият смята, че ще бъде по-продуктивен, без физически да напуска клетката офиса си.

Класиките в жанра са средиземноморски плаж, дъждовна гора, гръмотевична буря, океан, кафетерия, ресторант или чайна. А може би припукващ огън от камината, снежна виелица или нощно пътуване с парен влак? Изборът е неограничен. Има редица услуги. Част от тях са безплатни. В други абонамент изисква само достъпът до определени функционалности. Някои са само уеб базирани. Други имат и мобилни приложения.

Аз лично се спрях на един сайт, който е цяла вселена от безкрайни комбинации “звуци до поискване”. Ambient Mixer e отворен и безплатен проект на общностен принцип. Единственото, което предлага, са аудио атмосфери за слушане с вграден плеър. В него можеш да променяш нивата и честотата на всеки елемент от обстановката в избраната стая. Така я правиш още повече своя.

Всички използвани “съставни” звуци са royalty-free. Тоест – за тях не се дължи заплащане на авторски права. Ако обичаш да създаваш, а не само да потребяваш, можеш да качиш и своя звукова картина. Крайният резултат от миксирането може и да се сваля за офлайн слушане. Само свалянето се заплаща.

Докато пиша този текст например съм на гости вдън гори тилилейски, в малката къщурка на бяла вещица от приказките. Тя си тананика почти приспивно, разлиства стария си тефтер и от време на време става да се разтъпче. Налива си чай от билки (прекалено често), а стар часовник с махало отмерва дългите вечерни часове. Котката се разтяга пред огнището, а сухите дърва догарят. Всъщност не съм на гости. Тя дори не знае, че съм там. Благодарение на нея в момента игнорирам бърборилнята в офиса и успявам да ти разкажа всичко това. Ако искаш и ти да се отбиеш – заповядай!

Ако намериш новото си любимо място в Амбиент миксера, сподели адреса в коментарите и може да се засечем.

А може би твоят начин за фокусиране е друг, за който също не съм се сещал? Разкажи ми и за това. Нещо да кажеш?