Започваш различни проекти почти всяка седмица и винаги ти трябват нови, свежи и авторски идеи. Или работата ти е механична, съвкупност от няколко непрекъснато повтарящи се действия. И в двата иначе така различни сценария има един общ и адски досаден проблем. Как, по дяволите, да се концентрираш?
Повечето офиси днес са от отворен тип. Цялото “хале” е пълно с бюра, личното пространство често е четвърт квадрат, а случайните побутвания на столове приличат повече на блъскане с колички. В сградата отсреща правят ремонт още от интервюто ти за работа. И вече 3 години никоя дограма не успява да го заглуши.
Пък и още е топло. Колежките искат “да влиза въздух”. Макар и всеки повей да е като от Сахара – въздух е. Нищо че почти трепти от нажежаване. Някои обичат да си говорят. Други са доста шумни само с присъствието си, без да обелят и дума. Шарена сбирщина от хора, нрави и претенции, в която има от почти всичко по малко. Единственото, от което няма никак, е мир.
Сред подобен декор фокусирането може да се окаже съвсем като фокусничеството. На едни им се получава. При други, вместо заекът да излезе от шапката бял, невинен и гушкав, обикновено се изтърсва прегорял и димящ. И включва противопожарните пръскачки. >> прочети целия текст