В последно време дори хора, от които изобщо не си го очаквал (Здрасти, дядо!), започнаха да използват някакъв тип мрежово свързване. Я да шпионират във Фейсбук, я да намерят съученици от випуск ‘73, я да проверят “Какъв човек си според фóрмата на десния си палец”.

И тъй като днес човек остава сам единствено в тоалетната – слабият сигнал от рутера в тази Стая на тайните често се нарежда сред най-болезнените битови проблеми на десетилетието. За да приключиш битката за интернета без да избиваш стената към коридора – може би е време да се замислиш за допълнителен репитер или точка за достъп у дома. Какво е това, къде го има и трябва ли първо да минеш за магистратура през Техническия?

Както самото име на репитерите предполага, те се използват за да “повторят” безжичния сигнал и да разширят покритието му до там, където обичайно не достига. На практика това е втори рутер у дома, който стои по средата между основния източник на сигнала и проблемната непокрита зона.

За дядо, за леля Мария и за свако Христо обясняваме, че безжичният рутер по същество е като разклонител и удължител, ама за интернет. За разлика от тези за тока, разклонителите за интернет имат специфични настройки, които трябва да бъдат зададени и зависят от доста неща. За щастие в общия случай това става напълно автоматично, като грижата е на доставчика на услугата. Този, на когото плащаш в края на месеца и когото псуваш, когато нещо няма нет.

Твоята роля в процеса обикновено е само да извадиш машинката с антенките, да уцелиш мястото на оня кабел с щипката и да включиш в контакта. Трябва да имаш предвид, че колкото повече устройства свържеш към този “разклонител”, толкова по-ниска ще е скоростта, която ще достига до всяко от тях, тъй като си я поделят.

Да речем например, че доставчикът ти е обещал до вас да достигат 50 Mbps и вземе, че си спази обещанието. Ако вкъщи използвате едновременно два телефона, два таблета и един лаптоп, на теория всяко от устройствата ще получи скорост до 10 Mbps.

От тук идва основният недостатък на репитера като решение. Той се свързва с домашния рутер безжично и става негов клиент, точно както останалите смарт устройства у дома. А най-масово разпространените на пазара рутери позволяват едновременното свързване на до 10 устройства.

Към горния пример с равното разпределение на общия ресурс добавяш още един потребител. Скоростта се преразпределя и пада още. Ако репитерът е петата джаджа, което си свързал, в идеалния случай той също ще получи само 10 Mbps, които тепърва ще трябва да преразпределя. В зависимост от големината и разпределението на помещението – усилен сигнал, но с ниска скорост в далечна точка например може да не подобри особено положението.

Алтернативата е допълнителното устройство да се настрои не като репитер, а като точка за достъп. Точката за достъп прави същото като репитера. Разликата е, че тя не се свързва с основния източник безжично, а чрез кабел. Доброто старо окабеляване все още осигурява по-бърза и стабилна връзка. По този начин точката за достъп получава много по-голям начален ресурс за преразпределяне от безкабелния вариант. Технологичният пазар, разбира се, прави всичко по силите си да ни убеди, че колкото по-малко жици виждаме вкъщи, толкова по-добре. Само една от причините за това е, че част от потребителите опитват да компенсират загубата на скорост по въздуха като преминат на пакет с по-висока и започнат да плащат на доставчика повече. В повечето случаи от това няма драстичен напредък.

Добрата новина е, че за домашни нужди (в тристаен апартамент например) усилването на сигнала няма да ти струва много, а може даже да не струва нищо. “Обикновените” рутери от средния, а дори вече и ниския клас, отдавна имат стандартна функционалност да бъдат настроени като рипитер или точка за достъп от собствения си фабричен фирмуеър. Без да се налага да се манипулират по какъвто и да е начин или да се инвестира в друго, допълнително устройство.

Ако старият ти доставчик те е накарал да си купиш собствено оборудване, а при новия ползваш негово за срока на договора – вече имаш една машинка, която събира прах някъде, без да работи за теб. Дори да нямаш нищо под ръка, разходът ще бъде еднократен и приемлив. За домашни нужди, ако не си запален геймър или YouTube звезда, устройство с цена до 100 лв също става. Независимо дали ще ползваш рутер за репитер / точка за достъп или ще си набавиш отделно устройство.

В случай, че идеята ти допада, но не знаеш какво да търсиш, можеш да се консултираш с търговец в магазин за техника или със сътрудник на доставчика си. Повярвай ми, свикнали са да ги питат какво ли не и най-вероятно ще се изненадат приятно от наистина технически въпрос. Още повече, че и в описанията на устройствата обикновено е посочено дали стават за целта, тъй като търсенето е голямо и се счита за предимство.

Като стана дума за доставчика – преди да предприемеш каквито и да е действия задължително се консултирай. Много е възможно на адреса всъщност да има някакво друго затруднение с услугата. Сътрудникът може да опита да промени дистанционно някои настройки, които да подобрят качеството, преди да те прати на пазар.

След като вече се запозна най-общо с вариантите – можеш да поровиш още по темата в Google или да се обадиш на приятел. Щом стигна до края, явно наистина имаш проблем. Успех в решаването му. Винаги можем да обсъдим резултатите в коментарите.