Годината, в която стана посредствен

Извинете за дългия текст. Той е много личен. Прощавайте и че е драматичен. Става дума за мястото, където искам да казвам, че съм завършил, без от това да ме е срам. Мястото, където учат хора, които знаят, че известността не е цел за постигане, а е следствие от други постижения. Мястото, където работят хора, които учат поколения да мислят. Защото мисленето е умение, на което не всеки е бил научен. Последното казвам напълно сериозно, буквално и без капка сарказъм.

Mиналата седмица и аз попаднах на клипа с Башар Рахал, в който актьорът обявява национален кастинг за адреналинки, за да си бере асистентки студентки. През първия час след това намирах коментарите към него за леко пресилени. 

[тук трябваше да има връзка към видеото. То обаче мистериозно изчезна, без да даде обяснение никому дали си тръгва от срам или от обида – бел. авт.]

Все пак, като оставим настрана клипа, който [беш]е деветдесетарски и не студенстски, а направо прогимназиален опит за провокация – кампанията има публикуван документ, в който обяснява съществуването си (макар и изхабено патетично), в ярък контраст с посланието на видеото. Даже са го нарекли МАНИФЕСТ. Думичка, която по принцип липсва от съкратеното издание на разговорник ширпотреба.

Дотук си казвам: та какво толкова? Това сигурно е поредният проект, за който са спечелени едни пари, дето трябва да се изхарчат. Ново гръмко риалити, тръгнало да прави продуцента си богат на гърба на следващите малотрайни Известни. Зле дозиран и поизветрял сарказъм, казвам си, но нищо, което толкова да заслужи внимание, че чак пък и да му се ядосаш. Игнорирам дори сексизма, да ми простят дамите. Не защото го одобрявам, а защото смятам, че е толкова евтин и жалък, че дори не заслужава да го напсуваш.

Още, мисля си: кой пък ще вземе актьор за шеф на студентска телевизия, която не е на НАТФИЗ? Не може току-така! Просто не виждам логиката! Даже за час успявам в главата си да развия детайлна теория на конспирацията. Сещам се, че до края на годината Партията открива собствена телевизия. И бързо подреждам твърде възможен сценарий. Щото, казвам си, не може да е толкова просто, колкото изглежда.

В сценария Онзи-който-три-папи-са-го-целували-по-главата и неговите контра-организатори този път са подходили проактивно. Наели са подставено лице (или задник), създали са нова, уж студентска телевизия, и сега си подбират не журналисти, а говорители, които да повтарят дословно спуснати сводки, за да станат известни. Уж невинно проектче, което да се окаже бухалка в последствие. Манталитетът на хората, които биха режисирали такава „нова“ медия не е много по-различен от нивото на театрото от видеото, което само се свали. Да не казвам даже, че е същият…

ОБАЧЕ! После информацията, че актьорът Башар Рахал всъщност е директор на УНИВЕРСИТЕТСКАТА телевизия Алма Матер ме застигна като скоростен влак котка-самоубийца. И ме размаза по същия начин. Защо едното да е проблем, а другото да не е?

>> прочети целия текст

Да учиш ли, или да бачкаш?

microphone-headsetПроявата на чувство за хумор е един от белезите на еволюцията. Това е умението да различаваш сериозното от забавното и да можеш да му се наслаждаваш. С течение на времето обаче самия хумор деволюира, а хората започват да се смеят и на тъжни неща. Просто защото не са им останали други ходове.

Ето така – с насмешка – беше приета от студентите новината от последните дни. На най-личния им, студентски празник 8-ми декември Парламентът гласува текст, с който от догодина ще е законно и допустимо чувствително увеличение на семестриалните такси в държавните университети. Изборът на дата за второто четене на промените е висша форма на сарказъм, проявена или от съдбата, или от законодателната ни власт, която в крайна сметка управлява тази съдба.

В момента студентите държавна поръчка заплащат една трета от общата цена, определена за издръжка на специалността им. Набързо гласуваната промяна цели да предостави на ректорските ръководства възможността по желание да увеличат доплащаното от студентите – от 1/3 на 2/3…

>> прочети целия текст