Етикет: МОМН

Кабинетът Борисов утвърждава образа си на къмпинг с гостилница

С непрекъснатото текучество на временно пребиваващи първо Министерството на здравеопазването заприлича на къмпинг с гостилница, или направо на крайпътен мотел.

След това МИЕТ също се поразтресе. Сега по пътя на Румяна Желева, Божидар Нанев, Ана-Мария Борисова, Стефан Константинов и Трайчо Трайков се спъна и Сергей Игнатов.

Ако си спомняте – по ирония на съдбата Борисова стана известна първо с това, че премиерът я бил намерил на отбивка от магистралата.

(сетне пък се прочу с дежурния си отговор на журналистически въпроси
“Мълча и се усмихвам… и продължавам да се усмихвам”.
Е, не се смя дълго)…

>> прочети целия текст

Проявата на чувство за хумор е един от белезите на еволюцията. Това е умението да различаваш сериозното от забавното и да можеш да му се наслаждаваш. С течение на времето обаче самия хумор деволюира, а хората започват да се смеят и на тъжни неща. Просто защото не са им останали други ходове.

Ето така – с насмешка – беше приета от студентите новината от последните дни. На най-личния им, студентски празник 8-ми декември Парламентът гласува текст, с който от догодина ще е законно и допустимо чувствително увеличение на семестриалните такси в държавните университети. Изборът на дата за второто четене на промените е висша форма на сарказъм, проявена или от съдбата, или от законодателната ни власт, която в крайна сметка управлява тази съдба.

В момента студентите държавна поръчка заплащат една трета от общата цена, определена за издръжка на специалността им. Набързо гласуваната промяна цели да предостави на ректорските ръководства възможността по желание да увеличат доплащаното от студентите – от 1/3 на 2/3…

>> прочети целия текст

И без да са в класните стаи, учителите дадоха ценен урок на обществото

През последния месец станахме (поне) пасивни свидетели на най-дълго продължилото трудово неподчинение в историята на България. Бяхме безразлични, отегчени, а накрая дори ужасени от това, което се случва. Или по-скоро от това, което не се случва. Не се случваше конструктивният диалог. Замеряха се само с цифри и проценти. В крайна сметка планът на правителството даде резултат. Учителите малко по малко започнаха да отстъпват. Едни, смазани от изтощение, други – удовлетворени от предложеното.

В центъра на бойните стачни действия ролята на невинната жертва играеха учениците. Най-вече зрелостниците. Крайните продукти на високопродуктивната ни образователна система като че ли бяха забравени, въпреки ключовото си значение. Тях от центъра ги бутнаха в периферията, демонстрирайки фалшива загриженост.

Тъй като в селото си нямаме луд –
всички се редуваме…

Министерството на вдигнатите рамене не просто продължава да работи. Нещо повече – в последните дни то почти се сля с правителството. Объркаха се дори синдикатите. Сега се оказа, че искат повече. В сряда добрата новина взриви общественото пространство. Като журналистическо разследване апартамента на Васил Иванов го взриви. Споразумението между преговарящите бе факт и всички бяхме доволни. За няколко часа. После фанфарите стихнаха, аплодисментите спряха и митинговите крясъци по улиците екнаха пак.

Двамата, които искат да развалят седенки (Пламен Орешарски и Даниел Вълчев), май говорят най-много. В повечето случаи – празни приказки, освен когато не решат, че са сами. Дори да са пред двайсетина камери и още толкова микрофони. Тогава започват истинските разговори. Онези диалози, в които става ясно, че „това ще размотае”. Неофициално се разбра и че трябва „първо да мислиме за числа, съкращения и после…” Официално бе заявено точно обратното.

Дори последва караница кой кое бил казал. Сякаш са важни само хората, но не и думите им. Макар че отново само на думи един афектиран министър поднесе извинения. И за да е карикатурата по-пълна, премиерът се сопна по повод на исканите оставки. Синдикатите можели да определят съдбата на министрите едва когато участват директно в политическия процес. Някой с повече нерви да отиде да му напомни, че министрите са народни представители. В тази връзка – съдбата на всеки от тях се определя тъкмо от електората. А може би смисълът е, че синдикатите не са част от него? Протестните митинги напук са с тълпи от хора.