Още един вот мина. Не че и той не беше наказателен, но поне остана отчетливо концентриран. Резултатите са ясни. Не от днес, не от вчера, а поне от няколко месеца. Да не кажа година, че вижте какво стана с Лещански. Естествено, с тази разлика между нас, че моите прогнози все пак се сбъднаха, Нищо не разтресе Хасково по Великден и това роди скандал. Но когато вчера нищо не разтресе и (евро)парламента – нямаше изненадани. Изненадваща беше само пробудената избирателна активност. Нетрадиционно висока не само у нас, ами и в половин Европа. Дали пробудена, или подкупена – уж ДАНС и прокуратурата ще доказват. Тепърва.
Иначе изборният туризъм и гласуването под строй отново дадоха желания резултат – не много челна, и все пак трета, позиция в класирането. Първите две места за ГЕРБ и БСП бяха предопределени. Те са факт, благодарение на добре дресираната вътрешноелекторална опозиция. От една страна – учещите, работещи и социалноангажирани млади хора, дали вота си за Бойко като единствено приемлива алтернатива на Столетницата. От друга – социалистическата партия, имаща твърд, пожизнен и пенсиониран електорат. Такъв, който все още вярва в братската дружба и равенството за всички.
За всеки е ясно, че междупартийната битка въобще не се печели заради идеи, платформи, кадърност и постижения. Тя зависи основно от поколенческия превес. Тоест – кой ще стане по-рано: бабата или внучето. Кой ще удържи повече пред избирателната секция, преди да се откаже или да повикат линейка. Вчерашните, а и следващите избори, бяха битка на генерациите.
И младите гласуваха не толкова заради светлото евробъдеще, колкото за да неутрализират гласа на старите. За да изравнят везната, от другата страна на която седи собственият им старец през поколение. Защото в този сблъсък със сигурност не се биха гласовете на майки и деца. Противници отново бяха внуците и бабите. Две партии изправиха кръв срещу кръвта. Не за пръв път.
Но родителските тела, както често се случва и във възпитателния процес, останаха някак встрани. Те или въобще не отидоха до урните, или пръснаха гласовете си извън основния двубой. Пасивността на средищното поколение не е трудна за диагностика. Очевидно хората, живели през соца и изнесли на гърба си прехода, абдикираха от гражданската си позиция. Или пък въобще никой не ги научи да имат такава. По презумпцията, че всички изборни резултати са предрешени, непроменими и неподвластни на редовия човек.
>> прочети целия текст
С непрекъснатото текучество на временно пребиваващи първо Министерството на здравеопазването заприлича на къмпинг с гостилница, или направо на крайпътен мотел.
В началото започвам с насмешка. Важният извод – накрая. Производителят на тази нова вафла, родена в гр. Лясковец, може би не цели нищо друго, освен да афишира платоничната любов и възхищение към своя кумир Б.Б. А може би тъкмо обратното: дошло му е до гуша от скоковете в цените на тока, захарта и яйцата, и така отмъщава на премиера – като продава лика му за 32 стотинки.
