Днес е Денят на свободата на словото.
Народната повеля гласи, че за да е мирна годината – на този ден трябва:
– да подхвърлиш флашка;
– да запалиш РЕП;
– да взривиш редакция.
Традицията повелява също:
– да си купиш журналист;
– да си купиш главен редактор;
– да си купиш целия вестник.
Министър Дянков “тайно” телефонирал на пловдивската ученичка, която му написа писмо. Поощрил въпросите и будната й гражданска съвест, но после обяснил защо не може да вдигне пенсиите.
Марина Сидерова е на 15 години. Ако беше на малко повече, сигурно щеше да овладее първоначалния шок от обаждането. Всеки на нейно място би се стъписал. Да ти се обади министър, за да оправдае ограничените си възможности, не се случва всеки ден. Още повече, че дори при пряка демокрация – Сидерова пак не му е „работодател“. Поне още 3 години тя не попада в електората, пред който всеки политически мъж, на теория, е длъжен да се отчита.
Симеон Дянков обаче отделя няколко минути от претрупания си график, за да дава обяснения на някой, който даже не му е шеф. Сладур! И този някой, понеже е умен, макар и само на петнадесет, започва да разбира доводите на министъра. Добре познатият от новините глас ясно посочва защо месечните доходи на пенсионерите не могат да мръднат нагоре.
Логиката е проста – твърде много пенсионери за опосканата държавна хазна.
При увеличение парите щели да стигнат само за половин година. Факти. Многобройно застаряващо население при нищожен икономически прираст. Има пари, но са малко. И все пак – трябва да ги пласираме някъде. Марина обаче, може би развълнувана от оказаната й чест, не се е сетила да попита къде. Нека помислим…
Здравеопазване? Образование? Социална политика? Не. И за там не достигат. А да стоят не е хубаво. >> прочети целия текст
Още един вот мина. Не че и той не беше наказателен, но поне остана отчетливо концентриран. Резултатите са ясни. Не от днес, не от вчера, а поне от няколко месеца. Да не кажа година, че вижте какво стана с Лещански. Естествено, с тази разлика между нас, че моите прогнози все пак се сбъднаха, Нищо не разтресе Хасково по Великден и това роди скандал. Но когато вчера нищо не разтресе и (евро)парламента – нямаше изненадани. Изненадваща беше само пробудената избирателна активност. Нетрадиционно висока не само у нас, ами и в половин Европа. Дали пробудена, или подкупена – уж ДАНС и прокуратурата ще доказват. Тепърва.
Иначе изборният туризъм и гласуването под строй отново дадоха желания резултат – не много челна, и все пак трета, позиция в класирането. Първите две места за ГЕРБ и БСП бяха предопределени. Те са факт, благодарение на добре дресираната вътрешноелекторална опозиция. От една страна – учещите, работещи и социалноангажирани млади хора, дали вота си за Бойко като единствено приемлива алтернатива на Столетницата. От друга – социалистическата партия, имаща твърд, пожизнен и пенсиониран електорат. Такъв, който все още вярва в братската дружба и равенството за всички.
За всеки е ясно, че междупартийната битка въобще не се печели заради идеи, платформи, кадърност и постижения. Тя зависи основно от поколенческия превес. Тоест – кой ще стане по-рано: бабата или внучето. Кой ще удържи повече пред избирателната секция, преди да се откаже или да повикат линейка. Вчерашните, а и следващите избори, бяха битка на генерациите.
И младите гласуваха не толкова заради светлото евробъдеще, колкото за да неутрализират гласа на старите. За да изравнят везната, от другата страна на която седи собственият им старец през поколение. Защото в този сблъсък със сигурност не се биха гласовете на майки и деца. Противници отново бяха внуците и бабите. Две партии изправиха кръв срещу кръвта. Не за пръв път.
Но родителските тела, както често се случва и във възпитателния процес, останаха някак встрани. Те или въобще не отидоха до урните, или пръснаха гласовете си извън основния двубой. Пасивността на средищното поколение не е трудна за диагностика. Очевидно хората, живели през соца и изнесли на гърба си прехода, абдикираха от гражданската си позиция. Или пък въобще никой не ги научи да имат такава. По презумпцията, че всички изборни резултати са предрешени, непроменими и неподвластни на редовия човек.
