Текстът е авторски откъс от проучване, проведено под ръководството на проф. дсн Снежана Попова и публикувано в сайта на Фондация „Медийна демокрация“. (цялото изследване „Медиите на първокурсника“).
Покрай статистическите данни – преди няколко месеца маркирах и защо, според мен, зрителският дял на bTV е толкова голям. Публикувам пасажа извън оригиналния му контекст, с оглед на последните събития, довели до разрив в отношенията на bTV Media Group и, кажи-речи, половината останал свят (: Следва да се запитаме дали и на кого ще липсва групата в трите дни, през които ще трае и това чудо…
[…] Прави впечатление, че при формирането на доверие по отношение на медийното съдържание, безспорен фаворит е телевизията. Повече от половината анкетирани посочват, че вярват на bTV. […]
Така зададен, въпросът “На коя медия имате най-голямо доверие?” би трябвало да породи натрупвания не само при телевизиите, а също и при радиостанциите и интернет. За нас, като екип, беше изключително изненадващо, че нито един новинарски сайт не печели преднина пред първата частна национална телевизия. Нещо повече – 44 от 84 души, отговорили на отворения въпрос, посочват сами именно нея.
Втори по популярност, на огромно разстояние от първия, е отговорът „на никоя“ медия (13 човека). От една страна виждаме лидерството на bTV, но немалък процент събира и липсата на каквото и да е доверие. Едва на трето място се нарежда друг от ефирните национални оператори – Нова ТВ (4 посочвания), а дългогодишният лидер във формирането на мнение БНТ присъства само веднъж. Едва два гласа има уеб кросмедията на Икономедиа – dnevnik.bg.
Изненадващите резултати за информационните фаворити на първокурсника намират вероятни обяснения в общата рамка на анкетата. Генералните изводи от нея свидетелстват за
ясна връзка между медийната консумация в семейна среда и извън нея…
— От вас искам: две самоубийства, един атентат, едно убийство, една смърт от мизерия, 2-3 кражби и още няколко работи от същия род — казва редакторът.
Темата за агентурното минало на българските популярни личности се оказа почти толкова универсална, колкото тази за времето навън. Това беше особено осезаемо в първите месеци след обявяването на списъка със сътрудници. Тогава всеки се чувстваше някак морално призван да произнесе тежката си присъда срещу „публично опозорените в Списъците на срама“.