За неграмотните обаче изборите още значат хапка, глътка и концерт на аванта
От време на време някои политически партии у нас се сещат за съществуването и на малцинствени групи. Обикновено това става покрай изборите. Просто така – съвсем спонтанно и без умисъл. На случаен принцип и все пак – циклично, през 4 години. В седмицата, белязана от поредните протести, екип на „Новинар” се разходи до столичния квартал „Факултета”. Идеята бе да проверим как стои редовният избирателен въпрос сред целокупното, предимно ромско население. Купуват ли вотове, продават ли ги и въобще как върви търговията тази година.
Първото нещо, което прави впечатление на влизане във „Факултета”, е, че има новоасфалтиран път. Канализация още няма, но поне централната улица вече не е кално речно корито. Отправяме се директно към кварталното кафене зад училището. По подразбиране – там трябва да е мястото, където се събират жителите с активна гражданска позиция. Ромите, които ни посрещнаха, се оказаха доста разговорливи. Вярно, някои не пожелаха да коментират изборите, но пък други го направиха с охота. Основните ни събеседници, отзовали се на случаен принцип, споделиха много простички неща. Думи, които вече сме чували, защото ги слушаме отдавна. Поговорихме си със Славка Асенова и Петър Димитров за това какви са проблемите на хората от квартала. Както обикновено стигнахме до вечните болежки покрай изолацията, безработицата и бедността.
Използвам последното, за да разпитам каквото ме интересува. „Разправят по вестниците, че идвали от партиите и ви карали да гласувате – почвам малко отдалеч – Верно ли? Тук веднага се намесва 28-годишният Ангел Методиев. По-късно разбирам, че той работи за ромската организация Романи Бахт. Убеждава ме, че няма търговия. Аз обаче упорствам. Тогава Ачо ми обяснява как подкупването на ромите вървяло, но преди десетина години. Кебапчетата и кюфтетата вече не били масови стимуланти на избирателна активност.
Някои от „простите хора” все пак продължавали да свързват думата „избори” с безплатната почерпка, шумния концерт и дребните пари. Точно те гласували по нареждане, просто защото не разбирали, че е нередно. Преди евровота обаче нямало обиколки – нито от агитатори, нито от купувачи. Питам защо и получавам по-честен отговор, отколкото очаквах: Може би защото постоянно обикаляли патрулки и репортери. Забавно е, че пак с пъдари ни приравниха, но пък това е част от работата.
Действително колегите от електронните медии показаха пустата избирателна секция в контраст с ентусиазма на студентите. Остават обаче да висят два въпроса: Партиите ли нямаха интерес към подсигурен малцинствен електорат, или циганите наистина взеха, че се обезвериха? Ако е първото – не е проблем. Само че ако дори неграмотните у нас вече не щат да гласуват, а „умните” отказват в знак на протест – кой остава? Новият модел „фирмено” гласуване под зоркото око на шефа? Бюлетина или безработица – това сякаш е по-голям стимул от петдесетолевката.
Оставаме обаче в махалата. Въпреки всичко – Славка и Петър пак дали вота си, „за да им се подобри животът”. Явно наистина чакат промяната отвън. Нещо различно за Факултета да дойде не от БГ парламента, а от този на ЕС. Разказват ми още, че ромите спрели да гласуват, защото се чувствали предадени. Както си говорим за доверие опираме и до Цветелин Кънчев. По общото мнение бил той предал надеждите на хората си и излязъл „добър търговец”. Оставам с натрапчивото впечатление, че вече никак не го харесват в квартала. Сигурно в тази връзка Ачо вмята, че имало хора, които „се мотат по партиите” предимно за свои облаги.
Връщам ги към основното – купуването и продаването на гласове. Ангел настоява, че медиите са в грешка по етническите въпроси: не циганите, а турците търгували с вота си. Разлика обаче не се правела. Почти започвам да му вярвам. После обяснява, че според него хората трябва да гласуват за личности, а не за партии. Че за да се подобри животът на малцинството, то трябва да има свои представители и в Брюксел, и на жълтите павета в София. Припомня ми за Румян Русинов – единственият мажоритарен еврокандидат от ромски произход. Русинов го сложиха на твърде оптимистичната шеста позиция в листата на БСП. Както е ясно от резултатите – местото му се размина. Пък и една птичка пролет прави ли? Само щеше да създаде на Димитър Стоянов от Атака още проблеми. Сещате за случката с Ливия Ярока, дни след приемането ни в ЕС.
>> прочети целия текст
Министър Дянков “тайно” телефонирал на пловдивската ученичка, която му написа писмо. Поощрил въпросите и будната й гражданска съвест, но после обяснил защо не може да вдигне пенсиите.
Опитът ми като автор може да е кратък, но пък е доказал няколко неща. Едно от тях е, че читателите (вече) изискват изводите да се напишат в началото. Дългите изложения отегчават аудиторията. Не дай Боже пък в тях да се появят сарказъм и ирония – те често остават неразбрани. Ако, в опит да докаже тезата си, авторът първо посочи антитезите, отива в трета глуха. Никой не стига до финала, за да види, всъщност, че мненията съвпадат. Но и никой не би нарекъл публиката си глупава. Значи остава проблемът да е в автора. Културата на четене с разбиране обаче е страничен въпрос.