Опитът ми като автор може да е кратък, но пък е доказал няколко неща. Едно от тях е, че читателите (вече) изискват изводите да се напишат в началото. Дългите изложения отегчават аудиторията. Не дай Боже пък в тях да се появят сарказъм и ирония – те често остават неразбрани. Ако, в опит да докаже тезата си, авторът първо посочи антитезите, отива в трета глуха. Никой не стига до финала, за да види, всъщност, че мненията съвпадат. Но и никой не би нарекъл публиката си глупава. Значи остава проблемът да е в автора. Културата на четене с разбиране обаче е страничен въпрос.
Този текст изразява тезата, че причините, действията и техните следствия в Катуница са плод на общонационално безумие. Ако сте на друго мнение и не желаете да го променяте, или да го обосновете в коментарите – не си губете времето нататък.
Ескалация на напрежението, размирици, етнически конфликт. Тези три и още няколко контекстови синонима се въртяха в главите на новинарите по време на събитията в Катуница. В опит да избегнат тавтология много малко от колегите дръзнаха да употребят думата бунт. Причината е, че тя съдържа в себе си елемент на негативна оценка. Извън новините обаче, в анализите и коментарите, тя е най-точна. Тъкмо бунтовете против власт и статукво са онова, което обединява народа срещу нещо. И го превръща в маса с автоматизирани действия, неподлежащи на осмисляне и контрол. Бунтът в Катуница и последвалите демонстрации в страната бяха сравнени със сходни събития по света, при които конкретно убийство отключва етническо или социално напрежение (Гърция, Франция). А етническо ли беше напрежението, или социално? Още една дилема, пред която не можаха да се обединят нито медиите, нито публичните фигури…
>> прочети целия текст