Чувствам се малко виновен, че вчера избрах да уча за изпит пред това да викам срещу ACTA. Човек обаче някак подрежда приоритетите си, особено когато от тях зависи непосредствено близкото му бъдеще. Така или иначе – в крайна сметка не издържах и пак гледах шествието в София, заедно с още 7 000 души в Интернет.
След видяното: смея да кажа, че вече не са важни оправданията. Важен е крайният резултат.
За първи път София застана рамо до рамо с другите европейски столици и показа, че може да участва достойно в обща кауза…
Опитът ми като автор може да е кратък, но пък е доказал няколко неща. Едно от тях е, че читателите (вече) изискват изводите да се напишат в началото. Дългите изложения отегчават аудиторията. Не дай Боже пък в тях да се появят сарказъм и ирония – те често остават неразбрани. Ако, в опит да докаже тезата си, авторът първо посочи антитезите, отива в трета глуха. Никой не стига до финала, за да види, всъщност, че мненията съвпадат. Но и никой не би нарекъл публиката си глупава. Значи остава проблемът да е в автора. Културата на четене с разбиране обаче е страничен въпрос.