Ако следите блога ми – вероятно знаете, че рядко се увличам да пиша за събитията на деня. Обикновено смятам тези от българската сцена за твърде… малотрайни. Има случаи обаче, в които да последваш вълната е единственият ти избор. Освен ако не искаш да се удавиш покрай нея.
Пирати от целия свят, обединете се и откраднете
всичко, което някога съм написал.
Паулу Коелю
Заплетената абревиатура ACTA вероятно цели да откаже хората да проверят какво се крие зад нея. За това обаче са блогърите. Докато все още могат – да обяснят нещата, които бизнесът и неговите лобисти крият, а журналистите не (искат да) разбират.
Съгласно официално възприетия превод – ACTA е Търговско споразумение
за борба с фалшифицирането.
Подписано е преди няколко дни на официална церемония в Токио от множество страни. 22 от тях са членки на Европейския съюз. В това число – и България. Останалите десет са извън Съюза.
Дотук с чистата статистика. В обяснителният меморандум към Споразумението (пълен текст) четем, че „ACTA цели създаването на всеобхватна международна рамка, която да подкрепя ЕС в усилията му за ефективна борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. Тези нарушения влияят негативно на законната търговия и на конкурентоспособността на ЕС, като по този начин оказват негативно въздействие върху растежа и трудовата заетост. ACTA съдържа съобразени с актуалната ситуация разпоредби за правоприлагане в областта на ПИС, включително и разпоредби за прилагане на мерки от гражданското и наказателното право и във връзка с границите и цифровата среда…“
Я! Уж за фалшификати, а опираме и до цифровата среда…
>> прочети целия текст
Чувствам се малко виновен, че вчера избрах да уча за изпит пред това да викам срещу ACTA. Човек обаче някак подрежда приоритетите си, особено когато от тях зависи непосредствено близкото му бъдеще. Така или иначе – в крайна сметка не издържах и пак гледах шествието в София, заедно с още 7 000 души в Интернет.