Говоря си с майка ми. Разказвам й за новата сила на протестната вълна, довела до грозни сблъсъци. Казва ми да се пазя. Обяснявам, че не от протестиращите трябва да се пазиш вечер в София. Най-малко от протестиращите трябва да се пазиш.
Вечер в София вече трябва да се надяваш да се прибереш по светло. Което няма как да се случи, защото, по неволя, то пък взе да се стъмва твърде рано. Вечер вече в София да обходиш широкия център стана по-опасно от среднощна разходка в крайните квартали. Да замръкнеш неусетно е безразсъдно като игра на руска рулетка с поне два заредени патрона. И двата патрона всъщност (по-често) са ножове…
Напълно случайно и съвсем набързо си се озовал на малката разбита уличка. Тъмна като камилски задник, ама иначе в центъра. С облекчение установяваш, че може да не знаеш накъде води, но поне не е задънена. Секунда и половина по-късно забелязваш огромния пръст на съдбата. Насочен право към теб и видимо среден. Хубавото на улиците без изход е, че на тях можеш да бъдеш нападнат само от една страна. Иначе е възможно да те обградят от цели две.
Ако си някъде в централната част на европейската ни столица може случайно да станеш ножарско точило на поне два контингента. Времето спира и със същия си среден пръст съдбата мята монета. Българска, еднолевова. На реверса Св. Иван Рилски получава световъртеж. Преобръща се седем магически пъти и изборът е направен.
Изборът дали на мръсната уличка ще те наръга гладен нелегален имигрант заради съкровището от 20 кинта в джоба ти. Без статут, без документи, без законен начин да изкара пари за баничка с извара и боза от вчера, дори ако иска да го направи.
Съгласно официално възприетия превод – ACTA е Търговско споразумение