Кабинетът Борисов утвърждава образа си на къмпинг с гостилница
С непрекъснатото текучество на временно пребиваващи първо Министерството на здравеопазването заприлича на къмпинг с гостилница, или направо на крайпътен мотел.
След това МИЕТ също се поразтресе. Сега по пътя на Румяна Желева, Божидар Нанев, Ана-Мария Борисова, Стефан Константинов и Трайчо Трайков се спъна и Сергей Игнатов.
Ако си спомняте – по ирония на съдбата Борисова стана известна първо с това, че премиерът я бил намерил на отбивка от магистралата.
(сетне пък се прочу с дежурния си отговор на журналистически въпроси
“Мълча и се усмихвам… и продължавам да се усмихвам”.
Е, не се смя дълго)…
Първият учебен ден на братовчед ми трябваше да бъде специален. Специален беше – прибра се и повърна от притеснение. Може и да е било от кофти тръпката за първи път в живота ти да те наобиколят стотици хора. Да чувстваш как те смачкват и се навират в теб повече, отколкото би ти понесло. Почти като на рок концерт. С тази огромна разлика, че на сцената нямаше банда. Пееше Роси Кирилова. Същата песен, която звучи при всеки подобен повод. Много хубава песен. Малко обаче омръзва.
Изпитна сесия. Четвърта поред. Остават още точно толкова и вече ще притежавам образователно-квалификационната степен бакалавър. Макар че да приравниш понятията „образование” и „квалификация” по нашите географски ширини е проява на завидна наивност или надменно недомислие. В абсолютната среда на началния си академизъм вече мога риторично да попитам и вас. Това, че на хартия пише колко много си образован – прави ли те наистина квалифициран да си вършиш работата? Да, с малко късмет ти намира назначение. Но от там нататък? …