Изпитна сесия. Четвърта поред. Остават още точно толкова и вече ще притежавам образователно-квалификационната степен бакалавър. Макар че да приравниш понятията „образование” и „квалификация” по нашите географски ширини е проява на завидна наивност или надменно недомислие. В абсолютната среда на началния си академизъм вече мога риторично да попитам и вас. Това, че на хартия пише колко много си образован – прави ли те наистина квалифициран да си вършиш работата? Да, с малко късмет ти намира назначение. Но от там нататък? …
Придобитата квалификационна степен е официално академично и правно доказателство. Този, който я е получил, би трябвало да притежава нужните за нея качества. По първоначална идея висшистите са най-ерудираната социална прослойка. Те не могат да са много, защото са подбрани, отсети от системата. Те са най-добрата част, елитът на обществото и затова странят от масите. В духа на идеята за университета като обител на Избраните, висшето образование не е масово. То не само не е лесно за получаване, но и не бива да е общодостъпно. . .