До Дондуков и назад

Кабинетът Борисов утвърждава образа си на къмпинг с гостилница

снимка: сп. ELLEС непрекъснатото текучество на временно пребиваващи първо Министерството на здравеопазването заприлича на къмпинг с гостилница, или направо на крайпътен мотел.

След това МИЕТ също се поразтресе. Сега по пътя на Румяна Желева, Божидар Нанев, Ана-Мария Борисова, Стефан Константинов и Трайчо Трайков се спъна и Сергей Игнатов.

Ако си спомняте – по ирония на съдбата Борисова стана известна първо с това, че премиерът я бил намерил на отбивка от магистралата.

(сетне пък се прочу с дежурния си отговор на журналистически въпроси
“Мълча и се усмихвам… и продължавам да се усмихвам”.
Е, не се смя дълго)…

>> прочети целия текст

Плати ми, за да мисля(т) каквото ми кажеш

Гафът с форумния коментар, погрешка копиран заедно с инструкциите за своето публикуване, набра популярност в последните дни на миналата година. Dnevnik.bg, в чиято платформа се подвизава „наетият“ потребител, изложи всички налични подробности. Анализът на тази грешно случила се случка е тъжен, кратък и симптоматичен като летален стадий на раково заболяване.

Сещате се за онези старите метални везни – със стрелка, циферблат с хиляда грама и една ръчка отстрани, която добавя цели кила съпротивление. Ползваха ги навсякъде: от родилните отделения до магазините за плод и зеленчук. На тях, освен бебетата, теглеха сиренето, кренвиршите и македонската наденица, преди да я увият в амбалажна хартия.

Често обаче се случваше мустакати чичко или лелка (с градински загар и редки срещи с водата) съвсем неволно да залитнат и да подпрат подуто пръстче на чинията, точно в момента на тегленето. Това се вършеше системно, но пък с дребничка цел – да платите стотина грама повече от продукта с растителни мазнини, който тогава твърде смело наричахме краве сирене.

Доста години по-късно Мирослав Найденов се сети, че някоя организация за защита на животните може да счете това название за крайно обидно спрямо всяка уважаваща себе си българска крава.

Ролята „платен коментатор в Интернет“ не се различава много от тази на мустакатите лели и чичовци от кварталните бакалии. Тя също не е нова. Разликата е в мащабите. За кантара на общественото мнение няма регулаторен орган. И ако те излъжат в грамажа – няма контролна везна. Колкото по-голяма е една лъжа, толкова повече натежава. Започва да изглежда по-истинска. Респективно – расте и шансът да повярваш в нея. Защото обикновено си мислиш, че да бъркаш само ти е статистически по-вероятно, отколкото хиляди други да са се заблудили едновременно.

>> прочети целия текст

Вместо Сънчо – парламентарен телешоп

Ако продадете гласа си за по-малко от 20 кинта, значи са ви прецакали

През последните два месеца телевизиите и радиостанциите системно ми продухват главата с разни шарени клипчета. К’во да правят, длъжни са по закон да рекламират политиката. Уж за да ми представят алтернативите, че да знам какво да правя в тъмната стаичка. Да не мислите, че това за пари се върши?! Глупости, ограмотителна е целта.

Та гледам си аз, повтарят ми, че купуването и продаването на гласове било престъпление. И даже взех да я сънувам тая мантра. Получавам си я за закуска, за обяд, за вечеря. Между храненията, преди кафето, вместо секс и като приказка за лека нощ. Сънчо, макар и с нова триизмерна шапка, вече е демоде. Вместо него вървежни станаха разни чичковци и лелки, които разказват по-фантастични приказки. На червен, на син, на жълт и пъстроцветен фон те нареждат колко много чудеса са направили и как, ако само още малко им повярвам, ще заживея като Алиса. В страната на чудесата – хубава, ама измислена.

>> прочети целия текст

Ромите вече не се лъжат по евтина скара

За неграмотните обаче изборите още значат хапка, глътка и концерт на аванта

От време на време някои политически партии у нас се сещат за съществуването и на малцинствени групи. Обикновено това става покрай изборите. Просто така – съвсем спонтанно и без умисъл. На случаен принцип и все пак – циклично, през 4 години. В седмицата, белязана от поредните протести, екип на „Новинар” се разходи до столичния квартал „Факултета”. Идеята бе да проверим как стои редовният избирателен въпрос сред целокупното, предимно ромско население. Купуват ли вотове, продават ли ги и въобще как върви търговията тази година.


Първото нещо, което прави впечатление на влизане във „Факултета”, е, че има новоасфалтиран път. Канализация още няма, но поне централната улица вече не е кално речно корито. Отправяме се директно към кварталното кафене зад училището. По подразбиране – там трябва да е мястото, където се събират жителите с активна гражданска позиция. Ромите, които ни посрещнаха, се оказаха доста разговорливи. Вярно, някои не пожелаха да коментират изборите, но пък други го направиха с охота. Основните ни събеседници, отзовали се на случаен принцип, споделиха много простички неща. Думи, които вече сме чували, защото ги слушаме отдавна. Поговорихме си със Славка Асенова и Петър Димитров за това какви са проблемите на хората от квартала. Както обикновено стигнахме до вечните болежки покрай изолацията, безработицата и бедността.

Използвам последното, за да разпитам каквото ме интересува. „Разправят по вестниците, че идвали от партиите и ви карали да гласувате – почвам малко отдалеч – Верно ли? Тук веднага се намесва 28-годишният Ангел Методиев. По-късно разбирам, че той работи за ромската организация Романи Бахт. Убеждава ме, че няма търговия. Аз обаче упорствам. Тогава Ачо ми обяснява как подкупването на ромите вървяло, но преди десетина години. Кебапчетата и кюфтетата вече не били масови стимуланти на избирателна активност.

Някои от „простите хора” все пак продължавали да свързват думата „избори” с безплатната почерпка, шумния концерт и дребните пари. Точно те гласували по нареждане, просто защото не разбирали, че е нередно. Преди евровота обаче нямало обиколки – нито от агитатори, нито от купувачи. Питам защо и получавам по-честен отговор, отколкото очаквах: Може би защото постоянно обикаляли патрулки и репортери. Забавно е, че пак с пъдари ни приравниха, но пък това е част от работата.

Действително колегите от електронните медии показаха пустата избирателна секция в контраст с ентусиазма на студентите. Остават обаче да висят два въпроса: Партиите ли нямаха интерес към подсигурен малцинствен електорат, или циганите наистина взеха, че се обезвериха? Ако е първото – не е проблем. Само че ако дори неграмотните у нас вече не щат да гласуват, а „умните” отказват в знак на протест – кой остава? Новият модел „фирмено” гласуване под зоркото око на шефа? Бюлетина или безработица – това сякаш е по-голям стимул от петдесетолевката.

Оставаме обаче в махалата. Въпреки всичко – Славка и Петър пак дали вота си, „за да им се подобри животът”. Явно наистина чакат промяната отвън. Нещо различно за Факултета да дойде не от БГ парламента, а от този на ЕС. Разказват ми още, че ромите спрели да гласуват, защото се чувствали предадени. Както си говорим за доверие опираме и до Цветелин Кънчев. По общото мнение бил той предал надеждите на хората си и излязъл „добър търговец”. Оставам с натрапчивото впечатление, че вече никак не го харесват в квартала. Сигурно в тази връзка Ачо вмята, че имало хора, които „се мотат по партиите” предимно за свои облаги.

Връщам ги към основното – купуването и продаването на гласове. Ангел настоява, че медиите са в грешка по етническите въпроси: не циганите, а турците търгували с вота си. Разлика обаче не се правела. Почти започвам да му вярвам. После обяснява, че според него хората трябва да гласуват за личности, а не за партии. Че за да се подобри животът на малцинството, то трябва да има свои представители и в Брюксел, и на жълтите павета в София. Припомня ми за Румян Русинов – единственият мажоритарен еврокандидат от ромски произход. Русинов го сложиха на твърде оптимистичната шеста позиция в листата на БСП. Както е ясно от резултатите – местото му се размина. Пък и една птичка пролет прави ли? Само щеше да създаде на Димитър Стоянов от Атака още проблеми. Сещате за случката с Ливия Ярока, дни след приемането ни в ЕС.

>> прочети целия текст