Гафът с форумния коментар, погрешка копиран заедно с инструкциите за своето публикуване, набра популярност в последните дни на миналата година. Dnevnik.bg, в чиято платформа се подвизава „наетият“ потребител, изложи всички налични подробности. Анализът на тази грешно случила се случка е тъжен, кратък и симптоматичен като летален стадий на раково заболяване.
Сещате се за онези старите метални везни – със стрелка, циферблат с хиляда грама и една ръчка отстрани, която добавя цели кила съпротивление. Ползваха ги навсякъде: от родилните отделения до магазините за плод и зеленчук. На тях, освен бебетата, теглеха сиренето, кренвиршите и македонската наденица, преди да я увият в амбалажна хартия.
Често обаче се случваше мустакати чичко или лелка (с градински загар и редки срещи с водата) съвсем неволно да залитнат и да подпрат подуто пръстче на чинията, точно в момента на тегленето. Това се вършеше системно, но пък с дребничка цел – да платите стотина грама повече от продукта с растителни мазнини, който тогава твърде смело наричахме краве сирене.
Доста години по-късно Мирослав Найденов се сети, че някоя организация за защита на животните може да счете това название за крайно обидно спрямо всяка уважаваща себе си българска крава.
Ролята „платен коментатор в Интернет“ не се различава много от тази на мустакатите лели и чичовци от кварталните бакалии. Тя също не е нова. Разликата е в мащабите. За кантара на общественото мнение няма регулаторен орган. И ако те излъжат в грамажа – няма контролна везна. Колкото по-голяма е една лъжа, толкова повече натежава. Започва да изглежда по-истинска. Респективно – расте и шансът да повярваш в нея. Защото обикновено си мислиш, че да бъркаш само ти е статистически по-вероятно, отколкото хиляди други да са се заблудили едновременно.
