Плати ми, за да мисля(т) каквото ми кажеш

Гафът с форумния коментар, погрешка копиран заедно с инструкциите за своето публикуване, набра популярност в последните дни на миналата година. Dnevnik.bg, в чиято платформа се подвизава „наетият“ потребител, изложи всички налични подробности. Анализът на тази грешно случила се случка е тъжен, кратък и симптоматичен като летален стадий на раково заболяване.

Сещате се за онези старите метални везни – със стрелка, циферблат с хиляда грама и една ръчка отстрани, която добавя цели кила съпротивление. Ползваха ги навсякъде: от родилните отделения до магазините за плод и зеленчук. На тях, освен бебетата, теглеха сиренето, кренвиршите и македонската наденица, преди да я увият в амбалажна хартия.

Често обаче се случваше мустакати чичко или лелка (с градински загар и редки срещи с водата) съвсем неволно да залитнат и да подпрат подуто пръстче на чинията, точно в момента на тегленето. Това се вършеше системно, но пък с дребничка цел – да платите стотина грама повече от продукта с растителни мазнини, който тогава твърде смело наричахме краве сирене.

Доста години по-късно Мирослав Найденов се сети, че някоя организация за защита на животните може да счете това название за крайно обидно спрямо всяка уважаваща себе си българска крава.

Ролята „платен коментатор в Интернет“ не се различава много от тази на мустакатите лели и чичовци от кварталните бакалии. Тя също не е нова. Разликата е в мащабите. За кантара на общественото мнение няма регулаторен орган. И ако те излъжат в грамажа – няма контролна везна. Колкото по-голяма е една лъжа, толкова повече натежава. Започва да изглежда по-истинска. Респективно – расте и шансът да повярваш в нея. Защото обикновено си мислиш, че да бъркаш само ти е статистически по-вероятно, отколкото хиляди други да са се заблудили едновременно.

>> прочети целия текст

Ало, може ли и аз да питам нещо?

Снимка: 19'Министър Дянков “тайно” телефонирал на пловдивската ученичка, която му написа писмо. Поощрил въпросите и будната й гражданска съвест, но после обяснил защо не може да вдигне пенсиите.

Марина Сидерова е на 15 години. Ако беше на малко повече, сигурно щеше да овладее първоначалния шок от обаждането. Всеки на нейно място би се стъписал. Да ти се обади министър, за да оправдае ограничените си възможности, не се случва всеки ден. Още повече, че дори при пряка демокрация – Сидерова пак не му е „работодател“. Поне още 3 години тя не попада в електората, пред който всеки политически мъж, на теория, е длъжен да се отчита.

Симеон Дянков обаче отделя няколко минути от претрупания си график, за да дава обяснения на някой, който даже не му е шеф. Сладур! И този някой, понеже е умен, макар и само на петнадесет, започва да разбира доводите на министъра. Добре познатият от новините глас ясно посочва защо месечните доходи на пенсионерите не могат да мръднат нагоре.

Логиката е проста – твърде много пенсионери за опосканата държавна хазна.

При увеличение парите щели да стигнат само за половин година. Факти. Многобройно застаряващо население при нищожен икономически прираст. Има пари, но са малко. И все пак – трябва да ги пласираме някъде. Марина обаче, може би развълнувана от оказаната й чест, не се е сетила да попита къде. Нека помислим…

Здравеопазване? Образование? Социална политика? Не. И за там не достигат. А да стоят не е хубаво. >> прочети целия текст

Haberler: новините на турски са право

Новото „правителство на малцинството” на премиера Бойко Борисов се радва на многостранен опозиционен натиск още от сформирането си. По множество важни точки от дневния ред на страната Кабинетът заявяваше полюсно противоположни официални становища. При това – в рамките само на няколко дни. Явно характерното „преосмисляне” наблюдавахме при внезапната смяна на позициите за акциза на алкохола и цигарите, еднократната помощ при раждане, детските и коледните надбавки…

Едно от изпитанията, които правителството премина, се оказа поисканият от парламентарната група на АТАКА национален референдум. Основна тема на допитването трябваше да бъдат новините на турски език по обществената ни телевизия БНТ1. За първи път парламентарно представена партия предприе фактически действия по този въпрос.

Новините на турски език са по десет минути, само в делнични дни. В ефир са от 2000 година. Още тогава, малко след старта им, ВМРО организира подписка. Искането в нея обаче не е свикване на общонароден референдум за чуждоезичните новини. То директно поставя под въпрос съществуването им. Събраните хиляди подписи са внесени в Българската национална телевизия, а не в парламента. Генералният директор на държавната медия не предприема действия. Защо – ще разберем по-долу… Девет години по-късно партия АТАКА задвижи законовата процедура по събиране на подписка, която да бъде внесена на правилното място. С искане допитване до народа да реши съдбата на новините. >> прочети целия текст

Кой плати прехода?

В последните седмици Мрежата се задръсти с безумици за прехода. Тази година пък – с лопата да ги ринеш. Нали е знаково и юбилейно, значи няма как. За такива емблематични събития направо е срамно да нямаш мнение. Пък и то нали било като задника: дето всеки си го има и държи да си го (по)каже. Мнението, де, не друго!

Аз, като виден всичколог и интеуектуалец, дълго време мислих дали да не запазя мълчание по темата. Като мълчиш – не само не рискуваш да се изложиш, но и си даваш вид на компетентен. Сякаш стоиш много над тези неща и е под нивото ти дори да ги коментираш. В тази област някои български общественици са същински майстори, макар и без кетап.

Изчаках малко. Хапах си езика, гризах си ноктите и няколко пъти си пуках пръстите. Дори известно време седях върху ръцете си, само и само да не тръгна и аз да пиша за това. Не и тази година. Имах стотици оправдания и десетки основателни причини да не го направя. И само една, заради която да го сторя. Онзи назрял нарцистичен порив за (по)казване на… мнението.

Google много ме разочарова, не беше точно същото! Отвъд всякакви метафори, украшения, прикрити смисли и закачки – две десетилетия не са малко време. Не са и никак много. Гледната точка зависи само от това дали си роден преди или след падането на режима. Зависи дали и какво помниш от онова „преди”. Аз не помня нищо.

След последната точка много от вас вече се питат: Като не помни нищо, какво изобщо е тръгнал да говори?! Така е, нищо не помня. И „По-добре!”, и „Колко жалко!” Родих се малко, ама съвсем малко преди „началото на прехода”. За Бога, колко изхабена фраза. С нея проходих, проплаках, живях и още живея. Все пак съм почти набор на Промяната. Не че малко по-големите от мен имат кой знае колко по-ярки спомени от преди. Пък и аз все нещо си спомням.

>> прочети целия текст