Министър Дянков “тайно” телефонирал на пловдивската ученичка, която му написа писмо. Поощрил въпросите и будната й гражданска съвест, но после обяснил защо не може да вдигне пенсиите.
Марина Сидерова е на 15 години. Ако беше на малко повече, сигурно щеше да овладее първоначалния шок от обаждането. Всеки на нейно място би се стъписал. Да ти се обади министър, за да оправдае ограничените си възможности, не се случва всеки ден. Още повече, че дори при пряка демокрация – Сидерова пак не му е „работодател“. Поне още 3 години тя не попада в електората, пред който всеки политически мъж, на теория, е длъжен да се отчита.
Симеон Дянков обаче отделя няколко минути от претрупания си график, за да дава обяснения на някой, който даже не му е шеф. Сладур! И този някой, понеже е умен, макар и само на петнадесет, започва да разбира доводите на министъра. Добре познатият от новините глас ясно посочва защо месечните доходи на пенсионерите не могат да мръднат нагоре.
Логиката е проста – твърде много пенсионери за опосканата държавна хазна.
При увеличение парите щели да стигнат само за половин година. Факти. Многобройно застаряващо население при нищожен икономически прираст. Има пари, но са малко. И все пак – трябва да ги пласираме някъде. Марина обаче, може би развълнувана от оказаната й чест, не се е сетила да попита къде. Нека помислим…
Здравеопазване? Образование? Социална политика? Не. И за там не достигат. А да стоят не е хубаво. >> прочети целия текст