Ако продадете гласа си за по-малко от 20 кинта, значи са ви прецакали
През последните два месеца телевизиите и радиостанциите системно ми продухват главата с разни шарени клипчета. К’во да правят, длъжни са по закон да рекламират политиката. Уж за да ми представят алтернативите, че да знам какво да правя в тъмната стаичка. Да не мислите, че това за пари се върши?! Глупости, ограмотителна е целта.
Та гледам си аз, повтарят ми, че купуването и продаването на гласове било престъпление. И даже взех да я сънувам тая мантра. Получавам си я за закуска, за обяд, за вечеря. Между храненията, преди кафето, вместо секс и като приказка за лека нощ. Сънчо, макар и с нова триизмерна шапка, вече е демоде. Вместо него вървежни станаха разни чичковци и лелки, които разказват по-фантастични приказки. На червен, на син, на жълт и пъстроцветен фон те нареждат колко много чудеса са направили и как, ако само още малко им повярвам, ще заживея като Алиса. В страната на чудесата – хубава, ама измислена.
>> прочети целия текст