За неграмотните обаче изборите още значат хапка, глътка и концерт на аванта

От време на време някои политически партии у нас се сещат за съществуването и на малцинствени групи. Обикновено това става покрай изборите. Просто така – съвсем спонтанно и без умисъл. На случаен принцип и все пак – циклично, през 4 години. В седмицата, белязана от поредните протести, екип на „Новинар” се разходи до столичния квартал „Факултета”. Идеята бе да проверим как стои редовният избирателен въпрос сред целокупното, предимно ромско население. Купуват ли вотове, продават ли ги и въобще как върви търговията тази година.

Първото нещо, което прави впечатление на влизане във „Факултета”, е, че има новоасфалтиран път. Канализация още няма, но поне централната улица вече не е кално речно корито. Отправяме се директно към кварталното кафене зад училището. По подразбиране – там трябва да е мястото, където се събират жителите с активна гражданска позиция. Ромите, които ни посрещнаха, се оказаха доста разговорливи. Вярно, някои не пожелаха да коментират изборите, но пък други го направиха с охота. Основните ни събеседници, отзовали се на случаен принцип, споделиха много простички неща. Думи, които вече сме чували, защото ги слушаме отдавна. Поговорихме си със Славка Асенова и Петър Димитров за това какви са проблемите на хората от квартала. Както обикновено стигнахме до вечните болежки покрай изолацията, безработицата и бедността.

Използвам последното, за да разпитам каквото ме интересува. „Разправят по вестниците, че идвали от партиите и ви карали да гласувате – почвам малко отдалеч – Верно ли? Тук веднага се намесва 28-годишният Ангел Методиев. По-късно разбирам, че той работи за ромската организация Романи Бахт. Убеждава ме, че няма търговия. Аз обаче упорствам. Тогава Ачо ми обяснява как подкупването на ромите вървяло, но преди десетина години. Кебапчетата и кюфтетата вече не били масови стимуланти на избирателна активност.

Някои от „простите хора” все пак продължавали да свързват думата „избори” с безплатната почерпка, шумния концерт и дребните пари. Точно те гласували по нареждане, просто защото не разбирали, че е нередно. Преди евровота обаче нямало обиколки – нито от агитатори, нито от купувачи. Питам защо и получавам по-честен отговор, отколкото очаквах: Може би защото постоянно обикаляли патрулки и репортери. Забавно е, че пак с пъдари ни приравниха, но пък това е част от работата.

Действително колегите от електронните медии показаха пустата избирателна секция в контраст с ентусиазма на студентите. Остават обаче да висят два въпроса: Партиите ли нямаха интерес към подсигурен малцинствен електорат, или циганите наистина взеха, че се обезвериха? Ако е първото – не е проблем. Само че ако дори неграмотните у нас вече не щат да гласуват, а „умните” отказват в знак на протест – кой остава? Новият модел „фирмено” гласуване под зоркото око на шефа? Бюлетина или безработица – това сякаш е по-голям стимул от петдесетолевката.

Оставаме обаче в махалата. Въпреки всичко – Славка и Петър пак дали вота си, „за да им се подобри животът”. Явно наистина чакат промяната отвън. Нещо различно за Факултета да дойде не от БГ парламента, а от този на ЕС. Разказват ми още, че ромите спрели да гласуват, защото се чувствали предадени. Както си говорим за доверие опираме и до Цветелин Кънчев. По общото мнение бил той предал надеждите на хората си и излязъл „добър търговец”. Оставам с натрапчивото впечатление, че вече никак не го харесват в квартала. Сигурно в тази връзка Ачо вмята, че имало хора, които „се мотат по партиите” предимно за свои облаги.

Връщам ги към основното – купуването и продаването на гласове. Ангел настоява, че медиите са в грешка по етническите въпроси: не циганите, а турците търгували с вота си. Разлика обаче не се правела. Почти започвам да му вярвам. После обяснява, че според него хората трябва да гласуват за личности, а не за партии. Че за да се подобри животът на малцинството, то трябва да има свои представители и в Брюксел, и на жълтите павета в София. Припомня ми за Румян Русинов – единственият мажоритарен еврокандидат от ромски произход. Русинов го сложиха на твърде оптимистичната шеста позиция в листата на БСП. Както е ясно от резултатите – местото му се размина. Пък и една птичка пролет прави ли? Само щеше да създаде на Димитър Стоянов от Атака още проблеми. Сещате за случката с Ливия Ярока, дни след приемането ни в ЕС.

Междувременно подпитвам дали все пак някой не е чувал как вървят цените за глас. Не искат да ми кажат, нямали представа. Пак удрям на камък, но продължавам тъпо и упорито. Интересно ми е дали поне не очакват бум на покупко-продажбите сега, покрай парламентарния вот. Най-накрая чух потвърждение. Било възможно – и това все е нещо. Усмихвам се леко – ще поживеем, ще видим. И ще пишем за това. С екипа излизаме от кафенето, защото Ангел ни покани в офиса на неправителствената организация Романи Бахт. Там си поговорихме открито за ромите, интеграцията, образованието. И, разбира се, за изборите, които във Факултета не се купували.

Романи Бахт: Няма усвояемост по ромските проекти

„Романи бахт” е неправителствена организация за човешки права и образование. Основана е през 1995 година. Отначало функционира като представителен офис на Бъргарския Хелзинкски комитет. Година по-късно се регистрира като самостоятелна организация. Работата й се разпределя в три отдела – административен, правен и образователен. Управлението й се намира в кв. „Факултета”, по случайност на улица с гръмкото име „Нов живот”.

Влизайки в офиса на фондацията попадаме в доста контрастна реалност. След престоя ни в кафенето нормалната работна обстановка изглежда малко странно. Заварваме директора на образователния отдел доц. Ангелина Иванова да отчита резултатите от външното оценяване на кварталните ученици. Съвсем естествено заговаряме за учителските съкращения и закриването на училища. Тогава още не предполагам, че всъщност дълго ще си останем на тази тема. Сблъсквам се с твърдата позиция на експерта, че съкращения наистина се налагат, просто защото няма деца. Според доц. Иванова един от наболелите образователни проблеми са „мъртвите души” – онези хлапета, които отпадат от системата, но продължават да фигурират по документи заради бройката.

Тя смята, че дори резултатите от външното оценяване са лесни за манипулиране, тъй като не се проверяват от независими лица. Директорът на фондацията Михаил Георгиев споделя, че за съжаление образователната реформа у нас се точи вече двадесета година без особен резултат. По негова информация във фондацията влизали близо 100 000 евро годишно чуждестранни субсидии. Те постъпвали не по линия на Европейските фондове или българското правителство, а от външни неправителствени организации. Повечето от парите обаче не можели да бъдат усвоени. Въпреки одобрените проекти и наличните средства – просто няма кандидати. Към програмите липсва интерес главно заради начина, по който живеят българските роми. Георгиев изтъкна, че докато „моделът на махалата” още съществува на Балканите, кандидатите ще бъдат малко. Ромските студенти са единици, защото са сегрегирани още от училище, смятат от организацията.

По темата за изборите с Михаил Георгиев стигаме до консенсус, че с вота си търгуват и много българи. Според него явно някой си е дал сметка, че щом може да купи циганите, ще има успех и с българите. Хората продавали гласовете си, защото от тях не зависело нищо. Доц. Иванова подчерта, че по-важно е не кой взема, а кой дава парите. Домакините ни изтъкнаха, че доверие в политиката вече е изгубено, тъй като няма ромски представители във властта.