Откак се нанесох в този тъй прекрасен софийски квартал Студентски град – ценностната, че и нервната ми система са подложени на непрестанни атаки. Първо трябваше да се сблъскам челно с факта, че ще живея в кутийка с обем 2х3м. Веднага след това – да осъзная, че поне нямам „щастието” в тази шир да натикат още някого. Така че не се оплаквам (често). Освен това тези ми тревоги почти светкавично бяха изместени от прелестната перспектива да ям каквото намеря, тоест – каквото си купя. Още по-тоест: де що има боклук да се продава на всяка крачка. В това число: мазни баници, и не по-малко мазни бургери, с месо от съмнителен произход. Както и… ха-ха, не просто мазни пържени пръчици, които към момента на замразяването си (в Зората на демокрацията) може и да са били картофи, че даже и от Самоков…
>> прочети целия текст