Категория: Watch this!

Весела Коледа, честит Великден и си мийте зъбите!

Published on by Rosho

ревю за Filmche.net

Къде се пазят първите ни детски спомени? Кога Великден става по-важен от Коледата? И какво се случва със света, когато кошмари засънува дори самият Сънчо? Тези и много по-съществени въпроси поставя тазгодишното празнично заглавие на DreamWorks „Чудната петорка”. Анимационната лента показва трогателна интерпретация на неотменната нужда от баланс на силите и сила на вярата.

Очертава и апокалипсиса, който може да настъпи, ако те изчезнат.

Лунна тревога събира на едно място четиримата Пазители на всички деца по света: Дядо Коледа, Феята на зъбките, Великденския заек и Сънчо. Те трябва да опазят детската вяра в собствените си образи на всяка цена. Универсалната идея на историята е, че именно вярата е източник на свръхестествените им сили. Ако малчуганите спрат да вярват – тогава си отива и магията.

Феята на зъбките щеше да е просто зъболекар, Дядо Коледа би продавал играчки, Сънчо можеше да е прякор на сомнамбул, а Великденския заек щеше да върви само с ориз. На фурна…

Лунният човек, изпратил тревогата, е единствената фигура във филма, която остава пълна загадка. Така и не го виждаме, нито го чуваме. Знаем само, че той е властелинът, който избира четиримата закрилници и ги дарява с магия. Събира ги заедно и прибавя към тях пети. >> прочети целия текст

За мишките и за приятелите

Published on by Rosho7 коментара

Почти век назад във времето,
от другата страна на планетата…

На няколко мили южно от малкия американски град Соледад, в щата Калифорния, тече река Салинас. На нейния бряг се срещаме за пръв път с двама пътуващи работници. Джордж Милтън и Лени Смол. Там ще ги видим и за последно. Недалеч от мястото, където е роден и баща им – американският писател Джон Стайнбек.

Снимка Богдан Богданов_grada.bg

В реалността Джордж и Лени са братя, защото ги е създал един и същ човек. В своя литературен свят обаче – те са даже повече от братя. Те двамата са главните герои в „За мишките и хората“. Повестта, която носи на своя автор награда Пулицър през 1937 г., разказва за силата на истинското приятелство и неговата (в случая) трагична безусловност. По класическия текст на Стайнбек са заснети филми, записани са драматизации за радиото, играят се постановки в театъра. Последната адаптация за радиоефира е на Дона Франсесчайлд за ВВС 4. Излъчена е през март миналата година под режисурата на Кърсти Уилямс. В двете главни мъжки роли – актьорите Дейвид Тенант и Лиъм Бренан…

>> прочети целия текст

„Под прикритие” по БНТ1? Може!

Published on by Rosho3 коментара

„Под прикритие” е поредният вече български сериал, който драпа за парче от рейтинговата торта. Ако само допреди 2 години някой ми беше казал, че родните канали ще се избият да снимат свои сериали – щях да се смея с глас. Тогава родните телевизии ревяха една връз друга, че пари за снимки няма. Защото били много скъпи, нямало възвръщаемост, интерес даже нямало. В условията на позакъсняла свободна конкуренция обаче се оказа, че всъщност има накъде.

За пропусналите събитието – първият епизод се излъчи вчера, веднага след „По света и у нас”. Майка на криминалната драма в 12 серии е Българската (национална) телевизия. Баща й е Димитър Митовски, който в последно време посети доста майки. Сред многото му отрочета открояваме касоразбивачът „Мисия Лондон”, както и най-гледания български сериал „Стъклен дом”. 

Макар да прати бизнес моногамията в историята, Митовски поне отново работи с добър екип. Участват обичайните заподозрени Захари Бахаров, Владо Пенев, Деян Донков, Ивайло Христов, Мариан Вълев…

>> прочети целия текст

Личната драма на един злодей 3D

Published on by Rosho

Запознайте се с Гру – най-злият злодей на всички времена! Е, всъщност… вторият по злодейство. Професионалното поприще на главния герой в „Аз, проклетникът” е да върши лошотии от всякакъв характер. Добрата новина е, че това му се отдава и се справя що-годе добре. Лошата обаче е, че на пътя му се изпречва нов колега – по-млад, по-амбициозен и по-алчен. И ето, че на Гру отново му се налага да се доказва. Не ви ли звучи много познато? Точно това харесах най-много в първия 3D проект на анимационното студио Illumination.

С добре претеглена доза хумор и на простичък език филмът всъщност разказва историята на застаряващ ерген, отхвърлен от света и изместен от следващото поколение. Такъв момент рано или късно настъпва в живота на всеки човек. А за да е картинката по-пълна – добавяме нещастното му детство и прекомерно високите родителски очаквания.

С такова минало, Гру продължава да се чувства недооценен и в настоящето. Затова започва да върши злодеяния, но отново не получава желаното одобрение. Майка му е опасна стара каратистка, а единственото, с което може да се похвали той е, че е откраднал реплика на Айфеловата кула. Животът му се вгорчава още повече, когато на сцената се появява нов играч. Младият нарцистичен Вектор забърква Гру в опасна игра, която почти му отнема всичко…

>> прочети целия текст

HDSP: Пак куршуми по българското кино

Published on by Rosho

Мисля си, че, като българи, трябва да подкрепяме нашето си изкуство. Без значение от формата – дали ще е музика, театър, кино… Затова наистина исках новият български филм „HDSP: Лов на дребни хищници” да ме впечатли. Или, ако не ме впечатли, поне да ми хареса като цяло. Уви! Признавам, дадох всичко от себе си и успях да оценя някои минути. Откъслечни части от сцени, конкретни черти на някой и друг персонаж…

Но това, което безвъзвратно изгубих след финалните надписи, бе чувството за цялост и завършена идея. Иначе идея все пак имаше.

Онази, предъвканата до задавяне – за осмислянето на прехода. За поколенческите различия и сблъсъци. В случая обаче – толкова натруфена и разтеглена, че и да не беше изтъркана, пак нямаше да ме заинтригува.

>> прочети целия текст