“Не ме забравяй”, забрави очакванията си

Какво трябва да се е случило с живота ти, за да стане микровълновата най-добрият ти при\ятел? Кое кара едно ченге да налага юмручно право по тъмните улички на Ню Йорк? Защо един син не може да прости на баща си? И колко може да си отчаян, щом избираш работата пред близките и семейството си?

Определено няма да забравя „Не ме забравяй”. От него запомних, че не е нужно дадена филмова история да ти дава много отговори. За да бъде добра, е повече от достатъчно само да постави правилните въпроси. Така да ти въздейства като зрител, че след като излезеш от киносалона, сам да мислиш над отговорите…

>> прочети целия текст

„Принцесата и жабокът”: Disney още помнят как!

Владо Карамазов озвучава Принц Навийн. Снимка: Форум филм България Онзи ден преборих проблемите с пътната обстановка в столицата и само след час пътуване пристигнах в Cinema City. След снежната виелица навън, топлината в мола ме накара да се чувствам като ескимос, достигнал иглуто си. Още повече, че бях почти толкова опакован. В същото време до спасителен подслон на „Стамболийски” се бяха добрали само… още няколко хиляди души. Половината от тях – за да гледат излезлия „Аватар”. Имах уговорка с приятелка, която по-рано се бе отдала на традиционната декемврийска шопинг терапия…

Коледното настроение, което няма как да не те обземе, щом под нестабилните ти стъпки захрупа мокър сняг, ни насочи към друга прожекция. Пък и с тази мания по синкавите аватари – премиерни билети без предварителна резервация сигурно е нямало дори за персонала.

Не така стояха нещата в съседната зала. В нея прожектираха предпремиерно новата класическа анимация на Disney – „Принцесата и жабокът”. В огромния салон, освен нас, имаше всичко на всичко четирима души. Единият от тях – служител. Чувството беше такова, сякаш сме на частна прожекция за ВИП критици. Разликата бе само в десетте лева. Личният ми опит обаче е доказал – колкото по-празна е залата, толкова повече си струва филмът.

>> прочети целия текст

Хуманяци, нападайте Планета 51!

През тази година в кината се завъртяха толкова добри ленти, че май съм прекарал повече време по салоните, отколкото у дома.
От анимационната „Планета 51” обаче не очаквах никак много. Дори не бе в списъка ми с филми, които държа да гледам. Това е първото голямо компютърно заглавие на испанското анимационно студио… Ilion. Звучеше готино, но все така непознато.

За испанците знаех само, че правят хубави психотрилъри (спомнете си  „Сиропиталището” и “.Rec”). Нямах никаква представа какви ги свършат в картинки. Една идея повече ме отблъсна. Това бе сценаристът на историята. Нямам нищо против визията на Шрек, но сценаристът Джо Стилман го беше докарал твърде тъповат в първите две части. Изобщо… обречено заглавие, по първи данни.

Нещата застанаха другояче след като видях първия плакат.

>> прочети целия текст

Какви бяхме, когато не бяхме риалити?

Все повече започвам да разбирам защо така прогресивно нараства броят на хората, които отказват да бъдат зрители. Не на тези, които имат непоносимост към конкретна програма, а на все повечето, развили цялостна алергия към телевизията. Вече ми се прояснява как така някои мои познати дори нямат телевизори в домовете си. За какво да си ги купуват? Само да забърсват праха от тях? Вместо това – растящ, според мен, процент решава да (е)мигрира в Интернет.

И по двата най-гледани канала у нас някой танцува. Кой може, кой не може – куцо и сакато е на хорото. Убеден съм, че съвсем скоро и в Нова, и в бТВ ще запеят. Всъщност, вторите вече и това правят, но поне не в отделен формат.

ekrana.info

Това лято, щем-не щем, станахме свидетели на най-мащабните рокади в историята на родното телевизионерство. Двата основни канала съперници вече не се задоволяват само с мерене на рейтинги, а разменят партньорите си като в евтино порно. Не е трудно да прозреш колко откровено смешни са подобни размествания на пазар като нашия – микроскопичен, а пренаситен. Битката е за вниманието едва на 2 милиона души, чиито реален брой е… относителен. И за много, много пари от реклама, което всъщност осмисля усилията.

>> прочети целия текст