“естественият подбор” реформира
*съдържа звуков материал
Резултатите от последното официално преброяване от февруари м.г. сочат, че 181 български села са останали без нито един жител. Година по-късно – справка на БТА в Националния регистър на населените места показва, че техният брой е нараснал. Нещо повече – в 393 села пък е постоянно регистриран само по един човек.
Този, чисто статистически подход, е преобладаващ при отразяване на селската тематика в българските медии. Главно пресата минава крачка по-нататък, като показва и човешките истории, отвъд цифри и проценти. Тъкмо на вестникарските страници се разгръща по-широко проблемът за опустелите села, ненужният вече сграден фонд и повторната му употреба. Като че ли обаче обществото остава пасивен читател на тези страници. Да, в тях има колорит, има интересен разказ, но нищо повече.
Много от кандидатите да откупят неизползвани общински обекти в последствие се отказват. Спектърът от причини е твърде широк – като започнем от цената и завършим с някои ограничения в договорите за покупко-продажба или отдаване под наем.
Радиото и телевизията обикновено представят селото през human story. „Социални“ репортажи показват възрастни хора, останали без ток, заради грешка на Електроразпределение, станали жертва на телефонна измама и пр.
Творческата част от дипломната ми работа е опит да покажа друга тежка загуба в „живота“ на малките населени места – затварянето на училището. Следствие от обезлюдяването, но и възможна негова причина. Една универсална история – в седем минути и половина…
>> прочети целия текст