В българското публично пространство има един почти постоянен набор от популярни лица, които, волю-неволю, участват в нещо като трупа. Не толкова театрална, колкото циркова. Трупа толкова стара, че има даже предание. Казват обаче, че в тоя цирк на абсурда публиката не влизала да търси кумири, а само да люпи семки и да цели клоуните с гнили домати и запъртъци. Изглежда поне дузина люпилни и още толкова оранжерии годишно бивали повредени специално за тази цел.
Особен цирк бил този. Имал някакъв проблем с мениджмънта. Отдавна фалирал и, съвсем естествено, го напуснали всички акробати, жонгльори и фокусници. Необичайното било, че публиката упорито продължавала да идва на всяко представление, но нагло отказвала да си плаща. Така циркът останал само клоунада. Само шутовете били развили някакво болно чувство за дълг към зрителите си. Макар че, за зрителите, забавата била в спортното замеряне.
Последни си тръгнали звероукротителите. Дълго след като пуснали зверовете на свобода, те опитвали да се преквалифицират, като настанявали тълпата преди безплатното представление. Не губели надежда, че може и да падне някой друг бакшиш. Че, ако почистят шатрата след шоуто, сред отпадъчния миш-маш от кетчуп и яйца може да проблесне някоя и друга стотинка. Уви, най-ценното нещо, излязло от мръсотията на стотици представления, било половинка счупен пожълтял зъб. Със златна коронка… >> прочети целия текст