В българските болници вече няма дори безплатен обяд. И, не – безплатният обяд в случая не е метафора за нищо. Напълно буквален израз си е. Много болнични заведения взеха логичното решение да орежат перото за манджа от и без друго осакатените си бюджети. От една страна – хубаво. Така поне не се харчат пари на халос за буламач, който става само за клинично здрави прасета, но в никакъв случай за болни хора. Скъпо струваща помия, която може да те разболее само докато я подушиш.
За всеобщо щастие на мислещите денонощно как да оздравят здравната система, през август и плановият прием на пациенти също спря. Тогава премиерът Борисов съвсем компетентно обясни на нищо неразбиращите колеги журналисти: плановите операции не прекъсвали извънредно, а всеки август, заради жегите. И колегите разбраха. Да не говорим, че повечето отпреди си го знаехме.
Само че или на Бойко някой не беше доразказал, или той ни пробута половинчата истина…
Да, съвсем в реда на нещата – плановите операции спряха. Но покрай тях в някои заведения прекратиха и целия планиран прием. Така, за да те вземат в болница в Шумен например, лекарите трябваше първо да решат дали случаят ти е спешен. Не е ли – можеш да почакаш.
И пак, от една страна – добре. От друга обаче: в многопрофилна болница за активно лечение, обслужваща цял административен регион, приемаше само спешното отделение. Другите пациенти се обслужваха в случай, че не са лежащо болни.
По интересен начин, и то не от скоро, бе решен и проблемът с лукса на постъпилите. Ако изобщо се съгласим, че телевизорът в болнична стая е особен вид лукс, то за телевизията също си плащаме. Иначе приемникът пак можем да го гледаме, ама изключен.
Лошото при телевизорите-касичка не е, че ги има. Напротив. Лошото не е и в допълнителното плащане. Наистина отвратителното е това, че гледането на телевизия докато се лекуваш излиза златно. Да се насладите на чудната кутия със звук и картина в XXI в. струва 3,50 лв за денонощие. На всичкото отгоре трябва да имате и точно приготвена сума. Както се вижда – автоматът не връщал ресто. Проста сметка показва, че за, не дай боже, двуседмичен престой бихте платили 49 лв. За сравнение – стандартната месечна такса на кабелен или цифров пакет не надхвърля дори половината от тази сума.