Щастлив съм. Просто съм щастлив. Казвам ти го не, за да се похваля или просто да трупам обем. Споделям ти, защото наистина вярвам, че споделеното щастие е заразно. Че няма лошо като си в добро настроение да го кихаш до скъсване, без ръка на уста. Всяка усмивка предизвиква усмивка отсреща. Когато си щастлив – няма чак такова значение колко много хора се опитват да ти пречат…
Няма, защото си силен. Силен те прави подкрепата, която получаваш, и вярата, която си връщаш чрез нея. Вяра в това, че всеки нов ден има смисъл. Че всяко следващо утро е предопределено да е по-добро от предното, и няма как да е другояче. Защото – ако някой от всички упорито опитващи все пак успее да те разстрои за час-два – ти знаеш, че ще се върнеш при някого.
И обикновено знаеш също, че каквото и да са ти казали, каквото и да са ти направили другите, този някой ще ти върне равновесието. Ще е там за теб. Като го видиш, щом е отсреща и те чака – ти си отново щастлив. А ако не си щастлив, значи просто не го знаеш, никой не ти е казвал, че си Щастливец. Чака ли те Някой, който и да е той – това трябва да ти говори, че ти си струваш. Щом някой си мисли за теб, дори за секунда, значи си важен. Значи не си сам и значи, че на някой му пука.
Щастлив съм и се усмихвам. Не е трудно – много е лесно даже. И адски, ама адски много си струва!
Струва си да ти е криво, да те изнервят, да те унижат и изтормозят, да те изтезават даже. Струва си шефът ти да е задник, колегите да те вбесяват до безобразие и дори автоматът за кафе да ти прави напук. Оправдано е, след като знаеш, че ужасният ден, в който всичко е било наопаки, ще свърши спокойно. С поне една дадена и поне една получена усмивка. Искрена и щастлива 🙂