Съседът отляво открадна пари. Да си купи пиано.

Същата нощ хлапакът ми прибра и Тишината.

Не бил той! Явно е била Луната –

налучкваше оная там, известната соната.

Сънят ме напусна без предизвестие. Още на другата вечер.

Спеше оттатък. При друг. И заспиваше с класика.

Снощи, гледам обаче, вандалски разбили вратата.

Взели пианото. Взели и почти събрания предишен наем.

Отмъкнали още всичкото му неизсвирено вдъхновение.

Забърсали от клавишите няколко неродени балади,

и дори оставили на пода парцала си с мирис на вкиснало.

На излизане ненадейно се сблъскали с Тишината ми.

Наритали я толкоз, че не можела да гъкне

и с последен шут я пратили у нас онемяла.

Оттогава тя не е същата.

Продавам телевизор. Смарт. Широкоекранен.

Купувам пиано. За съседа.

Ако искате бартер – разменям.

Откраднете го дори ако щете.

Отключено оставям. Пък и ключ ще ви дам,

ако трябва. Само, моля,

отнесете тишината със себе си. Непоносимо мълчи.

И върнете, моля, когато можете, на моя съсед пианото.

Къде живея знаете. Бих ви даже платил.

За носенето.