Отскоро имам нова философия. Реших да се доверя на всички лайфстайл гурута. Без, разбира се, да плащам за семинарите, за книгите и така за гуляите им. Успях да внеса ключова промяна в живота си, чиито плодове предстои да обера. Е… Дали ще ги обера зелени, зрели или гнили зависи изцяло от това да уцеля момента. Или, по-скоро, дали няма да го пропусна, както правя обикновено. Макар че и това е талант и в тази област имам редица постижения. Каква е тайната? Тя е проста, позната е отдавна, и е универсална. Ето какво успях да осъзная…

Независимо дали си изпълнителен директор на голяма компания, телефонист или рецепционист в нея – твоят ден винаги, задължително и без изключения е успешен. Един повече, друг по-малко, но всеки от нас успява все нещо да свърши през хиляда четиристотин и четиридесетте минути на денонощието си. Всяка секунда продуцираме някакъв относителен дял успеваемост. Дай боже до изравнителната сметка накрая да има още доста време. И макар измеренията, мащабите и представите ни за успеха да са различни, той все пак е налице. Всекидневно.

Успех е, че си отворил очи. Успех е, че си видял нещо с тях. Успех е, че си го видял ясно. Успех е, че виждаш някои неща непрекъснато. Успех е, че други няма да видиш никога повече. Успех е, че стомахът ти не е празен, Успех е, че си успял да се прибереш на светло, топло, сухо и сигурно преди друг да е успял да те прегази, ограби, пребие или застреля. Било то умишлено или при рикошет.

Замисли се – да се окажеш далеч от нечие чуждо местопроизшествие също е немалък успех. Защо само в сърцето на военни конфликти хората знаят истинската стойност на живота си? Още един ден, в който си съумял да не умреш. Това е задължително начало на нещо по-добро.

Днес аз също успях в доста неща. Започнах да броя за осмислен всеки ден, в който например успея да не се самоубия. Нито по невнимание, нито пък по собствено и съзнателно желание. Успях даже да не се и опитам. Не гръмнах и никой друг. Успешно се въздържах, въпреки назряващото желание. Но е трудно да успяваш в такива малки неща. За да се чувствам по-добре – отбелязвам дори най-малките си успехи.

Успях да стана от леглото, успях да стигна в офиса навреме, успях и да добутам до края на работния ден. Успях също да потисна порива да обясня на няколко десетки души колко точно безнадеждно са малоумни. А щях да успея да го опиша дълго, щедро, подробно и с конкретни примери.

Последното е важно. Важно е както да уцелваш някои моменти, така и да успяваш да се въздържаш в други. Полагам усилия (кански зор, впрочем!) да деля успехите си в две основни категории: В категория „Постижения“ са малките успехи, които имам всекидневно, успявайки все пак да не загубя работата и благосъстоянието си. В категория „Мечти“ засега отлагам онези грандиозни победи, които светкавично биха ме накарали да се почувствам всемогъщ, удовлетворен, горд, свободен и… трайно безработен. Категория „Мечти“ ще изпълня веднага след като успея да спечеля от тотото, от държавната или от националната лотария.

Очаквам също да получа наследство от непознат далечен чичо ельоменат, както и съвсем случайно да се облагодетелствам от техническа грешка в банковия софтуер на Instituto per le Opere de Religione.

Дотогава предлагам да броим всяко предпоследно издишване за малка преднина и успех в гонката с Онази с косата. За нея впрочем се твърди, че отдавна вече ползва моторна резачка.

+един успех: успях да завърша този текст. + още един успех ще е всеки хейт, лайк или коментар от теб. Благодаря ти, че успя да стигнеш до края.

Ако искаш сподели отдолу своите дневни успехи (: