В тази измръзнала делнична вечер
чувствам се нейде далече отвлечен.
Някъде твърде забравен и сам,
за да помня и нещо да знам.
Тялото дом за бездомна душа е,
пътят на корист и болка ухае.
Към дома бездомната пътува,
или заключена за път жадува?
Ще стигна ли нявга по пътя към себе си
или чужди следи ще реша да поема?
Въпреки всичките сиви оттенъци
частица от теб със мене ще взема…
Допада ми, вероятно защото си падам по меланхолията и драматизма :))))
Много е добро.
Поздрави.
Зачетох се случайно в блогчето ти. И ми стана едно носталгично, понеже преди известно време се занимавах с малко или много активно писане (най-вече на поезия). Прилагам най-тематичното си стихотворение (оплезване) – просто ми стана забавно като прочетох идейката за лимонадена фабрика. Виж какво е било моето творение през далечната 2004:
Лимонадено настроение
Лимонадена песен съня ми смущава.
Лимонадено-чист хоризонт ме зове.
Лимонадени блясъци рутината оставя.
Лимонадено-нежно над мен е небе.
Все тръпчив, лимонаден моят ден ме посреща.
Лимонадени устни гоня в кръг ъгловат.
Лимонадена пълна луна е отсреща,
а за дъх аз копнея на портокалов цвят.
Надявам се не съм ти досадила. Ще надниквам пак от време на време. Продължавай да пишеш все така хубаво.:)