Пламък

знам, че Lil отдавна чакаше…

Намерих пристан, и подслон, и покрив
– под него своя свят да приютя,
поисках те, от твойта жар се топлих,
даваше ми сили да горя.

И всеки път от тебе аз открадвах
искра, за да запаля своя ден.
И всяка нощ аз страдах и се радвах,
защото кратко имах те до мен.

Понякога така се получава –
пламъкът напуска своя дом.
Другаде сърца да сгрява,
други да предпазва от прелом.

Не искам да те пускам да си ходиш.
Почакай, стой – ще тръгна аз!
По-добре е друг да топлиш,
отколкото да спираш да гориш.

Аз само ще се грея отдалече,
жар ще правя с въглени от снощи,
друго някак не ми трябва вече –
щом Ти пламтиш със пламък мощен.

Жив е той, жив е по изборите

Жив е той, жив е!

Жив е той, жив е – селякът,
Потънал в данък – търпи и пъшка,
На една банка заложил къща,
На друга плевня, на трета нива.

Настане избор – плъзнат хиени
И сладки думи в струи се леят.
Гледа народът и весел тръгва
след чорбаджии
тежки и тлъсти.

В джеба лихварин – кат’ змия съща
свила се е, потта досущ изпива,
А дърмоедци цяла сюрия
Все за народа се трудят и грижат.

Но мине избор, всичко забравят,
И за народа пара не дават.
Тогаз народът сепва се будно,
но ще да види – паднал в капана.

извадка от страницата за
хумор и сатира на вестник
„Шуменска поща” (тогава „Плиска”)
Шумен, 22 февруари 1930 г.

Вдигат данъци. Идват избори. Пак ще ни лъжат. И ние пак ще се лъжем, че им вярваме…

Вчера в Народната библиотека по грешка рових в първите издания на в. „Шуменска поща” от 1930 г. Без да съобразя, че в града са се издавали два вестника с това име: Първият, просъществувал само една година (1930) и другият, който в действителност трябваше да изследвам. Наречен по същия начин, но отпечатван два пъти седмично в периода 1936-43 г.

На страниците на „грешната” Поща обаче успях да обърна внимание не само на рекламите, които проучвам. Хуморът и сатирата, публикувани в интересното за времето си издание, се оказаха не само смешни, но и актуални. Само си представете как млад студент седи в малката, умълчана и полупразна Читалня №3 в Народната библиотека, рови в огромни стари, подвързани и крехки вестникарски течения, и хлипа от смях в тишината. Служителката ме гледаше с укор и почуда – в малката стая едва ли някой се кикотеше често. Или поне скоро. Или дори… някога.

Ама как да не се смее човек – в Ботевата пародия четем и за ипотеките, и за данъците, и за политиците. И за заблудените избиратели – преди близо 80 години, и въпреки това с днешна дата. Тъй като текстът е анонимен – ако бъде отпечатан днес едва ли ще се забележи възрастта му. И днес бедняци, кредити, лихвари и най-вече, най-много – хиени.

После как да се отървеш от натрапчивото усещане, че живееш в омагьосан кръг, където всичко се повтаря и няма нищо ново. Не само под Слънцето, а навсякъде…

Кога???

Питал ли си някога кога
един истински поет
спира да описва
Любовта?

Май когато спре
да я разбира.

Ала творците някога нима
престават да схващат
Обичането?

Нали уж само те
познават го
в основи?

Те по страници
го величаят
с грехотата на
мастилото си?

Те скърбят за Него
в тежки рими!
Как тогаз не го разбират?
Обясни ми!

Стиховете са като
празна кесия.

Има тука тайна.
Покажи я!

Просто е и не е
в рима:

Също като празната
кесия
И стиховете миришат
На мечтана несбъднатост.

Щом кесията обаче се напълни
Тя започва да вони
И помен не остава от мечтите.

Затуй любовта със душене
Убива безжално
Поетиката.

Един истински поет,
Приятелю
спира да разбира
Любовта

Веднага щом се
Влюби.

Загубва голото си Слово
Между всички нейни
Измерения.


Думите тогаз…
не струват!

Безследно

В тази измръзнала делнична вечер
чувствам се нейде далече отвлечен.
Някъде твърде забравен и сам,
за да помня и нещо да знам.

Тялото дом за бездомна душа е,
пътят на корист и болка ухае.
Към дома бездомната пътува,
или заключена за път жадува?

Ще стигна ли нявга по пътя към себе си
или чужди следи ще реша да поема?
Въпреки всичките сиви оттенъци
частица от теб със мене ще взема…

Долу!

Сложи пак маска на лицето си,
онази там, угодната на всеки,
но не, не смей мъчи сърцето си,
то няма да мълчи навеки.

Поне пред него не отричай любовта,
онази, дето дава всички сили
да продължиш напред отвъд страха,
да победиш мнозина победили.

Сърцето си в лъжа не омотавай,
свободно нека то поне да бие.
И, моля те… не се предавай,
не позволявай зло да те надвие.