Питал ли си някога кога
един истински поет
спира да описва
Любовта?

Май когато спре
да я разбира.

Ала творците някога нима
престават да схващат
Обичането?

Нали уж само те
познават го
в основи?

Те по страници
го величаят
с грехотата на
мастилото си?

Те скърбят за Него
в тежки рими!
Как тогаз не го разбират?
Обясни ми!

Стиховете са като
празна кесия.

Има тука тайна.
Покажи я!

Просто е и не е
в рима:

Също като празната
кесия
И стиховете миришат
На мечтана несбъднатост.

Щом кесията обаче се напълни
Тя започва да вони
И помен не остава от мечтите.

Затуй любовта със душене
Убива безжално
Поетиката.

Един истински поет,
Приятелю
спира да разбира
Любовта
…
Веднага щом се
Влюби.

Загубва голото си Слово
Между всички нейни
Измерения.

Думите тогаз…
не струват!