знам, че Lil отдавна чакаше…

Намерих пристан, и подслон, и покрив
– под него своя свят да приютя,
поисках те, от твойта жар се топлих,
даваше ми сили да горя.

И всеки път от тебе аз открадвах
искра, за да запаля своя ден.
И всяка нощ аз страдах и се радвах,
защото кратко имах те до мен.

Понякога така се получава –
пламъкът напуска своя дом.
Другаде сърца да сгрява,
други да предпазва от прелом.

Не искам да те пускам да си ходиш.
Почакай, стой – ще тръгна аз!
По-добре е друг да топлиш,
отколкото да спираш да гориш.

Аз само ще се грея отдалече,
жар ще правя с въглени от снощи,
друго някак не ми трябва вече –
щом Ти пламтиш със пламък мощен.