Нечие нездраво съзнание е решило, че последните дни преди Нова година по традиция са време за равносметка. Аз не обичам да си ги правя. Но преди да се усетя – около 24 декември всяка зима затъвам в измамените си, или измамни спомени. Сещам се колко много съм си обещал и очаквал и как почти нищо не съм свършил. Започвам да си задавам онези ежегодни въпроси, от чиито отговори всички се страхуваме:
Успях ли в нещо?
Какво постигнах и
какво не можах?
Какво промених?
Кого зарадвах?
Обичах ли?
Обичаха ли ме?
А страдах ли?
И струваше ли си?
Бях ли,
да му се не види,
малко по-добър човек
през тази година?
В живота ми има твърде много въпросителни. Май са доста повече от точките и възклицанията. И трудно слагам точка, защото трудно почвам изречение без въпрос. Без поне зачатък на съмнение в моите си сили. Започна да ми писва с всеки изминал сезон да разбирам, че съм станал по-слаб, по-уязвим и по-нестабилен от предходния.
Затова, напук, искам да пожелая на всички ви – раздавайте любов! Не я пазете в себе си. Гранясва.
Нелепо, тъпо, егоистично и самоубийствено е да произвеждаш тонове любов, ако не възнамеряваш да я дадеш на никого. Тогава тя е като застояла стока – разваля се, гние и те трови. Само защото не знаеш къде да я пласираш. А все ще се намери някой да я вземе, ако я пробуташ. Но не винаги е искана, търсена и предпочитана. Складирането й е болезнено. Адски болезнено – както когато много ти се пикае, а се стискаш: Всичко започва да те боли. Само дето при любовта боли от другаде. Не, не е сърцето. Боли онази част от душата ни, за чието съществуване умът подозира. Никакво сърце не боли, не сме кардиохирурзи. Боли само душичката. Боли и иска. А не може и не бива. И не трябва, и няма как. И не е редно, и морално не е, никак. Даже не е логично, няма смисъл и идея. Но душичката боли. Боли и иска, щото не чува разума.
И докато боли и иска без съображения, ти можеш само да си помислиш: „Нова година, дано и нов късмет. Само да съм здрав, пък да си ме боли душата”.
Дано наистина всички сме били и бъдем малко по-добри хора.
Бъдете щастливи! Бъдете влюбени! А влюбването нека върви с късмета да ви обичат и вас. Че едностранно не е на добре…
Живи, здрави и през тази година. Душичката май всички сме си я калили да издържа всичко, на което я подложим 🙂 Като нас самите.
Инак за Новата година – тъй като времето сами сме си го измислили, сме си измислили и тия равносметки. Не заради друго, а защото обичаме да усложняваме нещата. Колкото повече – толкова по-трудно. Обичаме да ни е трудно, нали? Иначе няма да какво да се оплакваме 😀
Поздрави!
Това с равносметките верно е стресиращо тъпо, но всички го правим, осъзнато или не.
Любовта понякога е много сложна нАука, обаче. Лесно е да се каже „обичай“, ама изпълнението, уви, много често е съвсем друга бира. Важното е да не губиш вяра в смисъла на цялата работа. Да, подобно на ключовете и любовта къса джобовете на съзнанието, но пък без нея накъде въобще сме тръгнали?
Горе главите, да сме живи и здрави, пък другото рано или късно ще се нареди. Просто няма избор… 😉
Обичам те, Шошиии!!!
~~~~kaSsisS~~~~
ЧНГ! Пожелавам ти много любов – толкова много, толкова хубава, толкова споделена, че чак да боли… от щастие 🙂
Много благодаря на всички. За много години, за много любов, и нека боли, и иска, и да се получава!
2009-та тръгна добре в първите си дни, зашото успях да съм с голяма част от хората, които ме правят изключително щастлив. Получих страхотен подарък, който дава вълшебен старт на деня ми.
Лошото е, че наближава сесия, а се съмнявам, че ще чета… :))
До скоро писане!