ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК

макар и засенчен от националната трагедия.

Нека днес, заедно с паметта на загиналите за свободата, почетем и онези другите.

Изпечените живи, заради надежността на Държавните ни железници – извратена, травестирана метафора на „желязната“ ни държава изобщо. Подигравка на съдбата е, че и хората се изпекоха в ламарини. Едни такива… железни. Баш като държавата, на която вагоните й са метално здрави, ама също за нищо не стават.

Честит 3-ти март. Още една паметна дата, с която вече не можем само да се гордеем. От който и коловоз да потеглим – можем да стигнем другаде. След като, разбира се, сме си платили. Все пак всички сме пътници. Редовни…

Няма нищо по-естествено от това да се родиш и да умреш. Ала не и по такъв начин.

За моите съграждани Стоян Ковачев и
проф. Рашо Рашев.

И за Другите.

Поклон!