Колко струва да кажеш „Обичам те”? Това ме попита сутринта една телевизионна реклама. Реших, че е уместен въпрос, заради всичките мечета, сърчица и балончета, които настояват да ги купиш в средата на февруари. Не си луд да пропуснеш, няма да ти върви в обичането, ако не се направиш на идиот и не си платиш за това. Иначе не казвам, че и аз не бих го сторил. След това разсъждение ранният въпрос на телевизора ме провокира. Проверих и се оказа, че не е чак толкова скъпо.
Цената е от 0 до 45 стотинки, в зависимост от мобилния оператор и тарифния план, които ползвате. Толкова струва да кажеш „обичам те”. Очевидно излиза в пъти по-евтино дори от най-долнопробното вино и марципанови бонбони…
Вечерите на свещи и приложимите подаръци са отделна категория, която няма как да ме дразни. Все пак съм от онзи тип загубеняци, които изстрадват сълзливите комедии като хормонално необуздана седмокласничка в първите дни на цикъла си. Холивуд и месечните гости настрана! Оттам нататък – колкото и да те заслепяват розовите очила „Мейд ин Чайна през Украйна” няма как да не видиш колко е престъпно!
Какво тежко деяние е да убиеш романтиката с търговска дейност!
Иначе казано – да видиш сметката на романтизЪма, посредством комерсиализЪма. Пък да отделиш до половин левче от и без това набъбналата сметка за телефон си е направо далаверка. Подаряваш безценното на безценица. Хем е редно, че и харно.
Не гледам много телевизия, но се сетих за още една реклама. В нея пък се казва, че любовта е измислена от рекламните агенти, за да могат да продават чорапи. Романтикът в мен отказва да приеме това за истина. Реалистът знае, че казаното звучи чудовищно правдоподобно. В това време идеалистът гори от желание да получи разни отговори:
Откога превърнахме обичта в стока? Щом можем да я мерим по курса евро/долар – какво ще се случи при срив на валутната борса? Вероятно няма да се обичаме, защото тогава ще трябва да спасяваме инвестициите си. Или ще можем да я обменим във всяко чейндж бюро, без комисионна и дори на дребно? Не! Ще заспя, когато кошмарът свърши – точно този не искам да го сънувам. Предпочитам да звънна по телефона, поне имам безплатни минути.
Само още нещо. Aко наистина сте взели чорапи за празника – дано поне са памучни и без украшения…
Благодаря ти, че ми даваш възможност да изпълня обещанието си за коментирането толкова скоро! И преди да съм започнала със същинската част – само една мъъънинка забележчица, на чейндж бюрото ти му липсва „н“. Споко, веднъж на едни мои големи оЧаквания им липсваше „ч“ и се оказа, че съм с големи… 🙂
Иначе колкото до рекламите… В началото като почнах да ги уча, си мислех, че на тези в родното БГ нещо им куца, сега разбирам, че са си направо сакати инвалиди! Особено пък тези за кредити и лекарства против… разни стомашни проблеми да ги наречем… за КосмодиКСа – no comment! А пък за чорапите – моля, моля… Те са си запазена марка за ЧНГ-то. Баба знае – под елхата вълнени томанки (само молци развъждат из къщи) 😉
„Обичам те“ – като ти е безплатно, не го казвай само на 14 февруари! Пък и защо по телефона – друго си е наживо! Аз малко се дразня не толкова на комерсиализЪма, колкото на дупедавщината на стереотипния българин, че все празнува чужди празници и се впечатлява от други култури. Лошо няма, но нашите традиции?!? Взе да ми писва да празнувам Halloween и да разказвам историята за Jack O’lantern и дявола и в същото време ме е срам, че не разбирам текста на нито една народна песен!
Еее, пак дълго и философско стана!
Грешката вече е вярна и в двата блога, само дето наистина не бях забелязал досега, което означава, че в ПОКАЗАТЕЛ най-вероятно ще се отпечата грешно.
Естествено, че е безплатно да го кажеш. Безплатно и безценно.
Спрях се на телефонно обаждане първо защото въпросът беше конкретен, второ – защото напоследък все по-често се случва да си го казваме по телефона или в чата и трето – защото за мен звучи еднакво приятно както и да ми го кажат. ;))
Прикрито нарцистични наченки, к’во да правиш!