Днес се навършвали 11 години от февруарските събития през ‘97 г. На тази дата БСП връща мандата за съставяне на правителство. Така казва dnes.bg.
Трудно ми е да си спомня къде точно между Плодчетата и Капитан Планета поставях политическия живот в страната тогава. Всъщност, предвид крехката си младенческа възраст, едва ли по то време съм поставял нещо някъде. Това обаче сега не ми пречи да впрегна и последния си рус косъм в размисъл. Опитвам се да изградя поне условен модел на България и българското в случай, че гражданското неподчинение бе продължило. От разстоянието на моето двадесетгодишно време поемането на държавното кормило от ОДС е безразлично.
Според колегите от ДНЕС „Кризата от 1997 г. все още не е достатъчно осветена и голяма част от случилото се тогава остава зад завесата на недоизказаното и несъобщеното.” Тъкмо заради недоизказаното и несъобщеното се чудя – ако БСП беше останало на власт, кой щеше да върти държавното кормило днес?
Струва ми се, че към този момент коалиционната Света Троица изобщо нямаше да съществува. Дори шеговито поставям въпроса дали изобщо нещо щеше да съществува при такъв сценарий. След десетилетия тези вероятностно-евентуални сюжети ще терзаят само учениците. Тоест – поне малката част от тях, дето си е дала ненужния зор да зазубри днешните „недоизказаности”, които утре ще нарекат „факти”.
Забавно е да гледаш как, променяйки само една стойност в чертежите, се мени и цялата конструкция. Може би с малко по-изобретателна архитектура сегашна България нямаше още да е постсоциалистическа, а щеше да бъде кажи-речи демократична република. Ама в онзи готиния, розовичък смисъл и с понятията, които не осмисляме от толкова повтаряне. Например иначе добре звучащото, ама безсмислено определение за правова, законова държава.
Звучи напудрено добре, интелигентно даже. Ама само на теория, колкото да ползваме по-сложни думички. Затуй защото правовата и законова евроБългария още се чуди накъде да кара и разчита на попътен вятър. А хората, вместо да чакат да ги отвее, впрегнаха духането в енергетика и национален приоритет. Виж – приоритети си имаме доста. Нищо, че даже президентът ни каца аварийно. Важното е, че поне лети.
По-мъдрите да го мъдрят за добро или за зло било навремето. Време е обаче дейните да спрат да анализират и да се активизират. Вечното и задълбочено анал-изиране е интересна дейност, която (тонално) включва някои чисто биологични практики като лизането на дупета. На коментиращите работата им е да пишат, защото все някой трябва и това да прави. Ама като си подкарал държавното возило не върви да си го буташ за кеф по спомени.
Нали уж не бивало да си го вадиш там, дето си изкарваш и хляба? Възможно е да се услажда повече, но не прекалявайте със сладкото. Може да последват много кариеси, диабети, еврокомисии… все неща, които са ръбести и не дават да им се г*зиш носталгично за историята!
За мен събитията тогава бяха някъде между изпит по естетика и роман на Стайнбек. 11 години по-късно не мисля вече за естетика, но все още осмислям романа, както и събитията отгогава.
Извинявам се, че все ти пиша разни коменари (Josefa каза, че много философствам и естествено е права), но ми харесва блогът и стилът ти на писане! Тези твои натуралистични мисли ме накараха да се замисля за днешните студенти, част от които все още съм… Нашето си е чисто отбиване на номера. А тези хора от снимката са минало, но тогава са строили бъдещето. Иска ми се тогава да съм била студентка, не сега. Поне щях да науча нещо… Благодаря за инфото – не знаех, че е точно на тази дата… Пак се извинявам, ако досаждам с мислите, коментарите и включванията си 🙂
Разбира се, че не досаждаш. Много ти благодаря за коментара, защото с всеки един ме доближаваш до реалната ми представа за блог.
Поддържам това място с основната идея да споделям мисли. Е, споделям ги, но рядко виждам ответна реакция, а не искам да е така.
Знам, че доста хора редовно се отбиват във Фабриката, но това си проличава едва тогава, когато не публикувам повече от месец. Тогава започват да разпитват защо вече не обновявам, какво става с мен… А това хем ме ласкае максимално, хем ме вбесява докрай.
Коментарите под постовете за мен са онова нещо, което ми казва: „Давай, пиши, има кой да чете!“ Каква е ползата, че редовно ме четат 20-30 човека (съвсем примерно), като виждам, че само 2-ма – 3-ма ги вълнува това, което четат?!?!
Много дълго стана. За студентите – повярвай ми, не бих жертвал времето, в което живея сега. Твърде много си обичам живота. И не мисля, че са били по-добре. :))
п.п. Извинявай, че се забавих с отговора.
Благодаря! Сега вече можеш да си сигурен, че блогът ти ще прелива от коментари! Аз винаги имам мнение, дори и по въпроси, от които нищо не разбирам (все пак съм блондинка)! И така до следващия коментар! 😉