Моето поколение е това на днешните деветнадесет годишни. На деветнадесетгодишните надежди, неволи, очаквания и разочарования. Откакто се помня всяка година около 10 ноември българинът се пита докъде е стигнал с прехода и дали не му е време да приключи с него.
Роден съм, оказва се, в една отдавна „прехождаща” държава. Другата не си я спомням. Дистанцията на времето и историците ще оценят дали това е за добро, или пък не. Днес и сега обаче няма как да не забележа колко близки контекстови синоними се явяват „прехождането” и прохождането. В настоящата ни българска реалност разликата между тези две понятия май наистина е само визуална. Проява на твърде черен хумор е как една буква илюстрира опасно грешните ни възприятия. Кажи-речи две десетилетия по-късно никой не се сеща, че за да преходиш – първо трябва да си проходил.